Целувката на гепарда [bg]

— Здравей, татко. Толкова ми липсваше.

Надигна се и седна по турски върху саркофага. Направи знак на Хектор да отиде при нея.

— Татко, доведох ти гост — каза тя. — Това е Хек. Той е онзи, за когото ти казах, че ми спаси живота. Зная, че ще се харесате. Кажи здрасти на татко ми, Хек!

Без да се смути, Хектор пристъпи напред и постави ръка върху саркофага.

— Здравей, Хенри. Срещали сме се и преди, както сигурно си спомняш. Подписа договор с фирмата ми „Кросбоу“. Ще се грижа за твоите момичета, както правеше ти, докато беше тук с тях.

— Толкова мило от твоя страна, Хек — сериозно рече Кайла. — Точно това би искал да чуе татко.

Останаха в гробницата близо час. Том донесе букети свежо откъснати цветя и момичетата му помогнаха да ги подреди в сребърните вази около саркофага. Накрая Кайла и майка й се сбогуваха с Хенри Банок и Кайла му обеща да се върне скоро. След това излязоха навън на ливадата. Някаква сянка мина над тях и тримата инстинктивно погледнаха нагоре. Ниско над главите им прелетя синя гъска. Вятърът шепнеше тихо в големите й криле, които биеха въздуха. Птицата изкряка веднъж, а Кайла затанцува и й замаха.

— Това е татко! Той те харесва. Дошъл е да те приветства с добре дошъл в семейството.

Когато гъската се превърна в далечно петънце на фона на облаците, Хейзъл обясни:

— В семейството наричахме Хенри Гъската. В продължение на двайсет години той бе президент на ловен клуб „Тексаска гъска“. Именно оттам Кайла заимства идеята. Имам обаче странното чувство, че може би е права. Тази птица може наистина да е сянката на Хенри, дошла да ни види.

Отидоха до каменната пейка насред поляната, от която се разкриваше изглед надолу към езерото и имението. Седяха тихо, замислено, трогнати от всичко, което бяха изживели заедно. Накрая Кайла наруши мълчанието:

— Мамо, може би моментът не е най-подходящ за този разговор, но не мисля, че някога ще има подходящо време. Затова просто ще го изтърся и ще се надявам на най-доброто.

Тя пое дълбоко дъх.

— Няма да се върна в Университета за изящни изкуства. Положих големи усилия, но изучаването на изкуството така и не ми допадна и не се представих добре, нали?

Не изчака отговор и добави бързо:

— А и след всичко, което ми се случи в онзи град, ненавиждам Париж.

Хектор усети дълбокото разочарование на Хейзъл и стисна ръката й.

След момент тя погледна дъщеря си и се усмихна.

— Животът си е твой, миличка. Зная, че се намесвах и съжалявам. Просто ми кажи с какво искаш да се занимаваш и ще направя всичко по силите си, за да ти помогна.