Целувката на гепарда [bg]

— Виж там, Хек, на върха на хълма Спайглас — посочи развълнувано Кайла блестящата постройка от бял мрамор, кацнала на челото на надвисналия над имението хълм. Двойната й порта се охраняваше от коринтски колони, поддържащи неокласическия покрив. — Това е мавзолеят на татко. Не е ли великолепен? Надявам се един ден да бъда погребана до него.

— Не бъди така мрачна, скъпа — сгълча я Хейзъл. — Денят е прекалено хубав, а ти си твърде млада и красива, за да си мислиш за смъртта.

Когато кацнаха, икономът на ранчото Дики Мънроу ги очакваше на летището с шевролет, способен да побере целия багаж на жените. Денят преваляше, когато стигнаха ранчото. Разполагаха само с час до залеза, за да изтичат до кея с въдиците. Дики беше пуснал стръв във водата и накъдето и да погледнеха, виждаха едри пъстърви.

— Като почетен гост можеш да хвърляш пръв, Хек — каза Кайла и го удостои с кокетен лек реверанс.

Хектор застана на ръба, освободи трийсет метра корда от макарата и я запрати на кълбо над водата, където тя се разви равномерно. Мухата кацна като водомерка на повърхността, но остана там само няколко секунди, след което нещо развълнува водата отдолу и пръчката се изви, когато четири и половина килограмовата пъстърва се замята на повърхността.

— Господи! Господи! — завика Хектор. — Май нещо се закачи на куката! Как да го сваля, Кай?

— Трябва поне от време на време да казваш истината. Наистина ти повярвах, когато каза, че нямаш представа от риболов — тъжно поклати глава Кайла.

В пет и половина на следващата сутрин тя заблъска по вратата на спалнята им и завика през ключалката.

— Ставайте, мързеливци такива. Водя ви на езда преди закуска. Чакам ви при конюшните след двайсет минути. Не закъснявайте.

Хейзъл изстена, седна в голямото легло и тръсна глава, за да отметне кичур коса от лицето си.

— Ама че ужасно дете? Защо не я заведеш при езерото да я удавиш?

До нея Хектор се претърколи на гръб, прозя се и разтърка сънените си очи.

— Много лека смърт за всеки малък варварин, посегнал на светостта на Татковината.

Кайла вече беше яхнала златистия си жребец, когато четирийсет минути по-късно Хектор и Хейзъл тръгнаха по пътеката към конюшните. Водеше коня през трасето със скокове на основната поляна. Макар да изглеждаше много дребна на гърба на едрото животно, тя си пасваше така добре с него, че кон и ездач изглеждаха като едно същество. Изражението й бе възторжено, беше овладяна от осезаем екстаз. Ръцете й боравеха бързо и уверено с поводите. Измъченото й тяло отново изглеждаше здраво.

— Напълно е променена — прошепна Хектор. — Виж я само, Хейзъл. Това ще бъде нейното избавление.

— Сега си давам сметка, че съм била сляпа. А ето че за първи път я виждам през твоите очи — тихо отвърна Хейзъл. — Имах своя представа какво е добро за нея и се опитвах да я натикам в калъп, който не й прилягаше.