Тайната на Марша Мелоу
- Автор: Бюмон Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Марша Мелоу». Краткое содержание книги:
Това е въпросът, който вълнува половината Лондон, настървява журналистите от таблоидите да се втурнат по петите й и изправя на нокти консервативната майка на Лили.
Все още никой не подозира, че това е самата Лили.
Тя е написала мръсна книга и сега трябва да излезе на чисто.
Ден шести: С Люис разпускаме в бара на плажа. Кърт го няма. Отново. Лиза дойде с нас, но отиде в магазинчето отсреща да купи картички (които най-вероятно ще се наложи да надписвам от нейно име). Докато се връщаше, я срещнаха група моряци, които я познаха. В момента ги забавлява с разкази за проучванията си за главата с влакчето от „Пръстените“. Съвсем логично за мъже, които са прекарали няколко месеца в морето, те попиват всяка нейна дума.
Лиза се откъсва от почитателите си и се присъединява отново към нас. Сяда на масата и ми подава картичка.
— Искаш ли да я изпратиш на мама и татко? — пита.
Поглеждам снимката на увиснали огромни гърди под надписа
„Забавлявай се в Пукет“.
— Да.
Може би ще дойде ден, когато Бикърстафови отново ще бъдат същото сравнително щастливо полуненормално семейство, но този ден е далеч. Мама не си говори с Лиза, а и с мен не е много по-дружелюбна. А аз се оправям с нея само защото всеки път, когато прекрачи границата, я завръщам с три думички, свързани с цветя.
Новият подобрен татко успява да сдържа под контрол най-неприятните й ексцесии — напоследък няма вести за нови актове на вандализъм. Цялата сага явно му вдъхна смелост да се изправи срещу нея. Напоследък се карат доста често, но той е твърдо решен да си отстоява правата или да умре. Струва ми се, голяма част от куража му се дължи на дъщеря му писателката. Не спира да говори за нея — отидох с него в книжарницата на Финчли и той ме завлече пред рафта, където обясняваше на всеки, който вземеше книгата: „Аз съм баща й, да знаете.“ Не може да се насили наистина да я прочете, но това не му пречи да спори яростно, че е огромно литературно постижение. Мама обаче продължава да смята, че трябва да бъде претопена, вероятно заедно с автора си.
Хей, а може би ако ги бяхме довели на тази почивка, щяхме да ускорим оздравителния процес?
Шегувам се!
Гледката на толкова много проститутки и стриптийз-барове щеше да отпрати мама отвъд ръба завинаги. Освен това тя нямаше да може да дойде, даже и да иска. Не й е разрешено да излиза зад граница, докато не си изтърпи наказанието. Осъдиха я за умишлено причиняване на щети и съдията й наложи глоба и сто часа общественополезен труд. Подходи доста творчески по въпроса. Пратиха я да помага в център за консултация на хомосексуалисти. Точно в този момент мисля, че лепи пликове с брошури за безопасен секс.
Когато се обадих на Ант, смехът му се чу чак от другата страна на Атлантическия океан. Двамата с Алекс са се сдобрили. Не съвсем като младоженци, доколкото подразбрах, но Ант се е реформирал. Малко. Поне се е заклел да изневерява само с а) мъже и б) едноцифрено число партньори месечно.
Ден седми: Лиза се е върнала от пазаруване. Седим в спалнята й и разглеждаме покупките.
— Я виж — казва тя и вдига красива бежова чантичка. — У дома струва цяло състояние, а тук беше само седемстотин бата — това прави… — млъква, за да пресметне — … десет лири.
Отваря я и оглежда етикета.
— Я чакай. Шанел с едно или с две „н“ се пишеше?
Избухвам в смях. Май още има някаква надежда за тази почивка.
Ден девети: Люис е в стаята — негов ред е да драйфа. Лиза е навън и очарова публиката си. Кърт е решил да си вземе един ден отпуска от каквото там се занимава и се влачи след нея. Всички западняци в Пукет явно са я разпознали и от една седмица не й се налага да си купува пиене.
Аз седя сама в бара на хотела. Но съм щастлива. Отмъкнах лаптопа на Люис и в момента бясно пиша последната глава от новата Марша Мелоу. Американските моряци и тълпата проститутки нямаше как да не ме вдъхновят. Това ще е най-добрата Мелоу дотук — добре де, само втората е. Но е най-мръсната.
Щях да съм я свършила преди цяла вечност, ако не бяха постоянните прекъсвания. Ето го сега поредното — германска туристка с раница, която доскоро се влачеше с Лиза.
— Извинете — плахо казва тя, — нали вие сте сестрата на Марша Мелоу.
— Да — отвръщам гордо, — аз съм.
Ден дванайсети: Изтягам се като доволна котка на хавлията си, отпивам мързеливо от дайкирито си и през полуотворени очи наблюдавам зрелищния залез на слънцето и Андаманско море. Приспиващият послевкус на следобедния тайландски масаж продължава да ме унася и разполагам с всичкото време на света, за да размишлявам, че животът е почти съвършен. Малко по-надолу на плажа Лиза и новото й гадже са гонят около някаква палма. Изглеждат толкова щастливи — макар че трябваше ли тя да го удря толкова силно? От топлата кристално чиста вода излиза загоряла фигура, която се насочва към мен. Поглеждам тялото му и се чудя дали ще му е приятно да получи за рождения си ден личен треньор по фитнес, или ще го сметне за евтино отмъщение след хипнотерапията за отказване от пушенето, в която ме записа? Той се навежда, целува ме продължително и солено и сяда до мен на мекия бял пясък.