Тайната на Марша Мелоу
- Автор: Бюмон Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Марша Мелоу». Краткое содержание книги:
Това е въпросът, който вълнува половината Лондон, настървява журналистите от таблоидите да се втурнат по петите й и изправя на нокти консервативната майка на Лили.
Все още никой не подозира, че това е самата Лили.
Тя е написала мръсна книга и сега трябва да излезе на чисто.
Той бръква в джоба си и с малко театрален жест изважда касетка.
— На тази касетка има нещо, за което всеки вестник, списание и телевизия в страната вероятно биха извършили сериозно престъпление, ако можеха да сложат ръка върху него.
Млъква, за да повиши напрежението — признавам, че си го бива.
— Знам, че главните редактори обичат да злоупотребяват с думата „ексклузивно“, но това тук е истинското нещо — автентично двайсет и четири каратово световно ексклузивно интервю. Първото интервю изобщо с Марша Мелоу.
На всички (е, без един) им идва като гръм от ясно небе и стаята експлодира. Когато Люис свика събранието, всички (е, без един) решиха, че знаят за какво става дума и вече правеха догадки какво от офиса ще ни позволят да изнесем, преди да ни връчат заповедите. Марша Мелоу изобщо не фигурираше в дневния ред.
Люис скача от бюрото и незабавно бива обсаден от потупваща го по гърба тълпа. Аз поглеждам и цъфвам, защото поне веднъж нещо е станало така, както съм си го фантазирала. Ако на всеки се полага по един звезден момент в живота, това трябва да е моят.
Джули, която е застанала до мен, ме прегръща.
— Страхотно — писка тя. — Мислиш ли, че ще можем да се срещнем с нея?
— Нямам представа — отвръщам аз. — Освен това, аз няма да съм наоколо.
— О, забравих, че това ти е последната седмица — ожалва ме тя. — Защо си тръгваш точно когато става добре?
— Ъъ… Мисля, че си свърших работата — отвръщам. Винаги ми се е искало да употребя тази реплика — срамота, че публиката изобщо не я забеляза.
Диди се присламчва към нас и казва:
— Лили, колко жалко, че няма да те има, когато списанието стане мега. Но ти и без това напоследък ми изглеждаше доста отнесена. Предполагам, че не всеки издържа на напрежението в едно лъскаво списание.
Много ми е драго да я видя в старата й кожа.
— Какво облекчение, че тайната най-после се разбули — продължава тя.
— Знаела си за интервюто? — изписква Джули. — Боже, как можа да си траеш?
— Не очаквам да разберете — отвръща Диди и поглежда Джули с унищожително превъзходство, — но дискретността е ключов фактор, когато работиш за главния редактор.
— Ти говори ли с нея? — въодушевено дърдори Джули.
— Да, няколко пъти.
— Как изглежда? — питам аз — е, не можах да се сдържа.
— О… ами — усуква тя. — По телефона е трудно да се разбере.
— Не е ли малко надута — продължавам, — нали разбираш, след целия този успех?
— Ъм… малко.
— А откъде е? Има ли акцент?
— Ъъ… не съвсем.
— Трябва да има поне нещо. Северно? Уелско? Ирландско?
— Ъм… ъъ…
— Шотландско?
Докато Диди си гризе нервно ноктите, аз осъзнавам колко много се наслаждавам на мъките й. Садистичната жилка е новост за мен — но предполагам, че не може някой да пише за садо-мазо колкото мен и да не му се лепне поне малко.
— Сетих се — в „Мейл“ пишеше, че била лондончанка — продължавам. — Като мен ли говори?
— Ъъ, не, не съвсем. Всъщност говори доста… — Тя млъква, докато търси необходимата дума. — … скромно? Да, точно така — скромно.
Поглеждам през рамото й към Люис, който си пробива път през тълпата. Когато стига до нас, Джули не му дава мира.
— Люис, кажи ни, кажи ни — как изглежда?
— Почакайте и ще видите — отвръща той с хладна усмиика, която маскира истинските му чувства — ако имаше опашка, щеше да я размахва победоносно.
— Оо, моооля те!
— Само едно ще ви кажа — ухилва се той. — Всичко друго е, но не и скромна.
— Ама Диди каза друго.
— А тя откъде знае? Изобщо не съм й казал за нея.
Докато наблюдавам как Диди влиза в гроба, който сама си изкопа, си мисля, че човек цял живот си чака звездния момент, а те идват два наведнъж.
28
Плакатите са разлепени от седмица. Под името на „Работещо момиче“ крещи заглавието „СВЕТОВНО ЕКСКЛУЗИВНО — ПЪРВОТО ИНТЕРВЮ НА МАРША МЕЛОУ“ — не особено оригинално, но свърши работа. Отпечата се троен на обичайния тираж, но тази сутрин, когато списанието стигна до спирките на метрото, до осем и половина изчезна и последното копие.
— И по десет лири да им го бяхме продавали, пак щеше да изчезне — отбеляза Люис.
Беше свършил страхотна работа по интервюто. То е интелигентно, балансирано и извънредно информативно, но не пък чак толкова информативно, че всеки читател да може да си каже, че е видял интервюираната без дрехите й. Лично аз обаче мисля, че най-хубавото беше снимката, която го придружаваше. С прическа от Ники Кларк и костюм на Дона Каран Лиза никога не е изглеждала по-зашеметяваща.