Далеч на север
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далеч на север». Краткое содержание книги:
Мег Галоуей, родена и отрасла в Лунаси, e свикнала да бъде сама. Баща й изчезва, още когато e малко момиче. Кара малкия си самолет и живее в покрайнините на града само c няколко хъскита. След новогодишната целувка c началника на полицията тя си позволява да се отдаде на страстта, но държи да запази нещата колкото се може по-простички. Но нещо в тъжните очи на Нейт я покорява и стопля замръзналото й сърце.
A в Лунаси започва да става все по-интересно… и опасно!
— Знаеш ли къде мога да намеря някой от тези пилоти?
— Питан Джейкъб или Мег. Те се движат в този кръг, аз — не. Трябваше да ми кажеш, че са свалили тялото, Нейт. И да ме заведеш да го видя.
— Нямаше смисъл да се подлагаш на това. Не — продължи, преди тя да успее да възрази, — наистина нямаше.
Настани я на един стол и седна до нея.
— Чуй ме. Нямаше смисъл да го виждаш така. Нито за теб, нито за него.
— Мег го е видяла.
— И това я срина. Бях там и го зная. Ако искаш да направиш нещо за него и за себе си, иди и виж дъщеря си. Бъди й майка, Чарлийн. Утеши я.
— Тя не иска аз да я утешавам. Не иска нищо от мен.
— Може би. Но вярвам, че ако й предложиш, ще бъде по-добре и за теб. — Той се изправи на крака. — Отивам при нея. Искаш ли да й предам нещо?
— Кажи й, че имам нужда от помощ тук през следващите няколко дни, освен ако няма по-важна работа.
— Добре.
Беше съвсем тъмно, когато се върна у Мег. Тя изглеждаше по-спокойна и отпочинала. Възглавниците и одеялото върху канапето му подсказаха, че е поспала следобед пред огнището.
Беше мислил кой ще е най-добрият подход и й подаде букет от хризантеми и маргаритки, които беше купил от магазина „На ъгъла“. Не бяха съвсем свежи, но все пак бяха цветя.
— Това пък за какво е?
— Осъзнах, че вървим отзад напред. Аз те вкарах в леглото или ти мен и изпуснахме парата. А сега те ухажвам.
— Сериозно? — Тя ги помириса. Може и да беше клише, но тя обичаше цветята и харесваше мъжете, които се сещаха да ги поднесат. — И каква ще е следващата стъпка — да те забърша в някой бар?
— Мислех си по-скоро за среща, да речем на вечеря. Но би могла и да ме забършеш в някой бар. Ще ми хареса. Междувременно бих искал да стегнеш малко багаж и да дойдеш с мен в „Хижата“ тази нощ.
— Значи и през периода на ухажване можем да правим секс?
— Можеш да си вземеш отделна стая, но бих предпочел секса. Ако искаш, вземи и цветята. И кучетата.
— И защо да напусна уютния си дом, за да правя секс с теб в хотелска стая? — Тя раздели цветята и го погледна през тях. — Аха, заради тръпката в нашата „обратна“ връзка. Достатъчно глупаво е, за да ми хареса, Бърк, но бих предпочела да останем тук и да се преструваме, че сме в някой евтин мотел. Може да намерим дори някое порно по кабела.
— Това звучи много добре, но предпочитам да дойдеш с мен. Онази нощ някой е бродил из гората наоколо.
— За какво говориш?
Той й разказа за следите.
— Защо, по дяволите, не ми каза, докато беше светло и можех сама да ги разгледам?
Мег хвърли цветята на масата и тръгна да се облича.
— Почакай. Навалял е сняг — поне петнадесет сантиметра. Нищо няма да видиш. Ото и Питър вече обиколиха района. Не ти казах по-рано, защото си имаше достатъчно други проблеми. Така успя да си починеш на спокойствие. Опаковай каквото ти е нужно, Мег.
— Няма да позволя да ме прогонят от къщата ми, само защото някой се бил разхождал из гората. Дори ако допусна да ме обземе твоята параноя и заключа, че някакъв кретен ме е шпионирал с престъпна цел, няма да се махна оттук. Мога да…
— Да, знам — можеш да се справиш сама.
— Да не мислиш, че не мога? — Завъртя се на пета и влезе в кухнята. Когато той я последва, видя я да вади пушка от килера за метли.
— Мег.
— Млъкни. — Тя провери магазина. За негов ужас беше напълно зареден.
— Знаеш ли колко много злополуки стават, защото хората държат вкъщи заредено оръжие?
— Аз няма да застрелям нищо по погрешка. Ела навън. — Мег отвори вратата.
Беше тъмно, студено и трябваше да се разправя с вбесена жена със заредена пушка.
— Защо просто не влезем вътре и…
— Онова клонче, на два часа, на два метра височина и дванайсет метра оттук.
— Мег…
Тя вдигна пушката, прицели се и стреля. Изстрелът отекна в главата му. Петнайсет сантиметра от клончето отхвръкнаха встрани.
— Добре, можеш да стреляш. Получаваш златен медал. Сега да влезем.
Тя отново стреля и клонката подскочи като заек по снега. Дъхът й излизаше като пара, когато стреля за последен път и го унищожи. После събра празните гилзи, влезе вътре и прибра пушката.
— Получаваш отличен за точна стрелба — похвали я Нейт. — И макар че нямам намерение да се стига дотам, ще изтъкна, че да разпарчедосаш едно клонче, няма нищо общо с това да стреляш по нещо живо.
— Аз не съм като твоите глезени жени от Долните щати. Убивала съм лосове, бизони, карибу, мечки…