Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
— Но аз мога. — Рурк още по-силно я притисна до себе си. — Не мисли за него, Ив. Забрави го поне тази нощ. Знай, че винаги ще бъда до теб.
— Нищо не ще ми попречи да върша работата си — тихо повтори тя.
— Знам, скъпа — промълви Рурк и се запита каква ли цена ще заплати Ив за упорството си.
— Не искам приспивателно. Само бъди до мен.
Той нежно я целуна и прошепна:
— Тогава заспивай.
— Не ме оставяй сама. — Ив облегна глава на гърдите му и дълбоко въздъхна. — Прекалено много те обичам.
— Не можеш да обичаш някого прекалено много.
„Ив вече запази в кутийката спомена за вълшебния бал“ — помисли си Рурк и мислено изрече своето желание: тази нощ съпругата му да не бъде преследвана от кошмари.
Задържа я в прегръдките си, докато тя потъна в дълбок сън.
Когато Ив се събуди откри, че Рурк е успял да я съблече и да я сложи в леглото. Лежаха прегърнати, главата й беше отпусната върху рамото му.
За миг остана неподвижна и впери поглед в лицето му, сякаш за първи път забелязваше красотата му, дългите мигли, изящно очертаните му устни. Искаше й се да докосне дългата му, лъскава като коприна коса, но ръцете й бяха затиснати от тялото му.
Целуна го леко, за да му благодари за нежността и да го събуди. Но той я прегърна още по-здраво и без да отваря очи сънено измърмори:
— Остави ме да поспя още малко…
Ив не повярва на ушите си — това ли беше човекът, който сякаш нямаше нужда от сън?
— Нима си уморен?
— Да.
— Никога не съм те виждала в подобно състояние.
— Ето, че ме видя. А сега млъквай.
Раздразнението му я накара да се усмихне.
— Не бързай да ставаш. Поспи още малко.
— Но аз не мога да мързелувам. — Тя освободи ръката си и го помилва. — Хайде, заспивай.
— Как да заспя като продължаваш да говориш?
Ив се засмя и стана от леглото.
— Искам да ти кажа нещо, Рурк.
— Господи, тази жена няма да млъкне. — Той пъхна главата си под възглавницата. — Какво е толкова важно, че не търпи отлагане?
— Обичам те.
Рурк отмести възглавницата и се втренчи в Ив. Погледът му я накара да го пожелае. Само Рурк можеше да я накара да жадува за секс след онова, което беше видяла и преживяла.
— Върни се в леглото, скъпа. Може би ще успея да се разбудя…
— Не сега.
Той недоволно изръмжа и й обърна гръб.
Ив се облече и сложи кобура си. Когато излезе от спалнята, съпругът й отново беше заспал.
Реши да провери дали Макнаб е научил нещо ново по време на нощното си дежурство. Завари го да спи на специалния стол, а Галахад се беше излегнал върху главата му. И двамата хъркаха.
Щом дочу стъпките й, котаракът отвори едното си око и раздразнено измяука.
— Ставай, Макнаб — извика Ив, но младежът дори не помръдна. Тя забели очи и го разтърси за рамото, ала Макнаб изсумтя и извърна глава. Котаракът се плъзна надолу, затова инстинктивно заби ноктите си в рамото му.
Младежът сънено промърмори:
— Не ме драскай, миличка.
Ив го разтърси още по-силно.
— Забранявам да сънуваш перверзни сънища, когато спиш на моя стол.
— Какво? Не бъди лоша с мен, сладурче. — Отвори очи и отначало не позна Ив. — Божичко, къде съм? — Усети тежестта върху рамото си, вдигна ръка и докосна главата на котарака. — Какво е това?
— Събуди се, приятел.
— Ей сега, само секунда… — Той отново извърна глава и се озова очи срещу очи с Галахад. — Това твоята котка ли е?
— Не е котка, а котарак и живее тук. Разбуди ли се достатъчно, за да докладваш какво си свършил?
— Разбира се. — Младежът жално я погледна. — Но преди това от сърце ви моля за чаша кафе.
Ив, която също беше пристрастена към тази напитка, се смили над него, отиде в кухнята и след малко се върна с голяма чаша, пълна със силно, черно кафе.
Галахад се беше настанил на скута на Макнаб и от време на време предизвикателно го поглеждаше. Младежът изгълта наведнъж половината кафе, сетне тръсна глава.
— Сега съм малко по-добре. Сънувах, че се намирам на друга планета и се чукам с една невероятно надарена мутантка, която беше обрасла с козина. Сега разбирам причината. — Погледна към Галахад и се усмихна.
— Не ме интересуват перверзните ти сънища, а резултатите от проверката.
— Извинете, лейтенант. Проверих всички първокласни хотели в града. Снощи не са регистрирали никакъв мъж. Обадих се и в по-евтините хотели, но резултатът беше същият. Вече има пълна информация за заподозрения. Дискът е на бюрото ви.
Ив прибра диска в чантата си.
— Разкажи ми най-важното.
— Нашият човек е четирийсет и седем годишен, роден е тук, в Ню Йорк. Родителите се развели, когато момчето било на дванайсет. Майката получила правото да го отгледа. — Макнаб широко се прозина. — Извинете, лейтенант. Тя не се омъжила повторно. Била актриса, участвала предимно във второкласни постановки. През целия си живот страдала от депресия и била честа пациентка на психиатричните болници. Очевидно лечението не е дало резултат, защото миналата година тя се самоубила. Познайте кога.