Аленото цвете и бялото

Все пак, престижът, който едно домакинство придобива от наличието на мъже-прислужници, е несравнимо по-висок. Прислужничките не са същото — всеки собственик на магазин или заможна домакиня може да си позволи една-две. Но градинарят е впечатляващо начало, нали? Моравите ще бъдат спасени от подивяване!

Да, Уилям Ракъм несъмнено се е променил. Това е очевидно. Той има вече излъчването на човек, за когото времето никога не стига — човек, зает двайсет и четири часа в денонощието. Тази работа, ръководенето на парфюмерийния бизнес, си е същинско поддържане на Авгиеви обори, но нали все някой трябва да я върши сега, когато старият вече се е предал. (Моля? О, не, татко се чувства отлично, просто такъв е изразът). Тежка работа, там е въпросът — изисква вниманието ти седем дни в седмицата. (Не, не се мръщи, скъпи братко, просто така си говоря. Как беше днес в църквата? Бих дошъл с радост, но нали трябва да се надзирават работниците. Моля? Да се спазва повелята да не се работи през седмия ден? О, да, разбира се. Но оставаха само няколко ленти от тапетите и хората просто настояваха да дойдат и днес и да довършат всичко. Сигурно са евреи — не бих се учудил).

За да пресече опитите на брат си да критикува, Уилям започва да чете панегирика на парфюма и за чудотворното му въздействие. Ароматите, също както звуците (така обяснява той), докосват обонятелните ни нерви в различни, фино и точно разграничени степени. Съществува октава на ароматите, също както има октава в музиката. Най-високата нота е това, което долавяме, когато най-острата нотка от аромата се изпарява от кърпичката; средната, умерената нотка придава по-плътен, по-силен характер на аромата; а после, когато по-летливите субстанции са се изпарили; остава да звънти най-ниската, крайна нота — и коя е тя, братко? Лавандулата, ако искаш да знаеш!

Уилям играе от душа и сърце ролята на домакин пред Хенри и госпожа Фокс. Поднасят чай и кейк — точно навреме, идеално сервирани. И докато гостите издават одобрителни звуци, той започва да ги преценява, сравнявайки ги със себе си.

За госпожа Фокс си казва: „Ашуел е прав — наистина прилича на хрътка в лицето. Интересно, дали в действителност е толкова болна, колкото изглежда?“

А за брат си Хенри: „Колко притеснен изглежда, като че ли му е излязъл цирей на задника. Странно, че се стигна дотук, след като от нас двамата Хенри винаги е изглеждал по-добре… и все пак ето ни тук, в тази неделна утрин, и колкото и да е удивително, аз съм този, който може да демонстрира как един мъж може да подчини Живота и да го накара да изпълнява неговите заповеди“.

— Благодаря и на двама ви за посещението — казва той, когато настава време да си вървят.

Госпожа Фокс, небрежно подминавайки правото на Хенри да отговори първи, казва:

— Няма защо, господин Ракъм. Енергията, която сте вложили в подобренията по къщата… наистина е нещо удивително. Светът отчаяно се нуждае от такава енергия — и най-вече от проявленията й в други области.