Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Военна морга
Военна морга - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Военна морга

Электронная книга - «Военна морга». Краткое содержание книги:

Плашещо близо до дома на Кей Скарпета един млад мъж внезапно умира, на пръв поглед от сърдечен удар. При аутопсията на тялото обаче са установени странни улики, които навеждат на мисълта, че не е изключено той да е бил жив, когато са затворили ципа на непрозрачния чувал и са го заключили в хладилната камера. Анализът на триизмерните снимки, направени със скенер от последно поколение, разкрива вътрешни наранявания, каквито Скарпета никога не е виждала, и тя осъзнава, че е изправена пред коварен и непривично безскрупулен враг. Разследването се превръща в надбягване с времето, за да установи идентичността на престъпника и подбудите, заради които убива, преди да е причинил смъртта на повече хора…
Патриша Корнуел е сред водещите световноизвестни автори на бестселъри — нейните романи са преведени на трийсет и шест езика в над петдесет страни.
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 173
Перейти на страницу:

— Да го обърнем — казах.

Лишен от органите си, той беше с лек торс и с тежка глава.

Измерих входната рана, описах я, посочих точното й местоположение и проследих раневия канал през органите. Установих всяка зона, перфорирана, както вече бях сигурна, от тесен нож с двуостър край.

— Ако погледнеш раната, ще забележиш двата остри ръба — ъглите, оставени от двете остриета, върху това, което прилича на илик — обясних на Ан.

— Виждам — каза тя. Погледът й иззад пластмасовите очила издаваше несигурност.

— Виж тук обаче. Тук, в сърцето, свършва раневият канал. Забележи колко еднакво изглежда той в двата си края. И от двете страни е силно заострен. — Приближих лампата и й подадох лупата.

— Малко по-различен е от раната на гърба — каза тя.

— Да. Защото, когато е стигнало сърдечния мускул, острието не е проникнало дълбоко в него; влязъл е само върхът. За разлика от другите рани, които е оставило след себе си — показвах й аз. — Върхът е проникнал и е бил последван от острието, и както сама можеш да се увериш, единият край на раната е само малко по-изтъпен и по-разтеглен. Ето, тук се вижда много ясно. Проболо е левия бъбрек и е продължило по-нататък.

— Мисля, че разбирам за какво говориш.

— Не е това, което човек очаква от нож — пеперуда, нож за обезкостяване, кама, които са все с две остриета — и двете са остри от върха до дръжката. Това ми напомня за връх на копие — изострено от двете страни на върха, но след това става с един ръб. Виждала съм такива бойни ножове, или по-точно нещо като дълъг нож с двуостър край или байонет, при които върхът на острието е заострен от двата края, за да улесни проникването при пробождане. Следователно, имаме входно отвърстие от около сантиметър и два остри края на раната, като единият е малко по-изтъпен от другия. Ширината е от около милиметър и половина. — Аз правех измерванията, а Ан ги записваше върху схемата на тялото.

— Значи острието е около 0,9 милиметра при върха, а в най-широката си част е милиметър и половина. Много е тясно. Почти като стилет — каза тя.

— Стилетът обаче е с двуостър резец.

— Правен по поръчка? Острие, което инжектира нещо, което впоследствие експлодира?

— Без да предизвика термални наранявания, без изгаряния. Всъщност, това, което виждаме тук, напомня повече на измръзнало място, на което тъканите са твърди и обезцветени — напомних й, докато измервах разстоянието от отвърстието върху гърба на човека и тила му. — Шейсет и три сантиметра и седем милиметра; на пет сантиметра от средата на гръбначния стълб. Посоката е нагоре и навън, с обширни подкожни и тъканни емфиземи по раневия канал с напречен прорез през лявото дванайсето ребро. Перфориран параспинален мускул, околобъбречна мастна тъкан, лява надбъбречна жлеза, ляв бъбрек, диафрагма, ляв бял дроб, перикардиум, свършва в сърцето.

— Колко дълго трябва да е едно острие, че да перфорира всичко това?

— Поне дванайсет сантиметра.

Тя включи аутопсионния трион и отново обърнахме тялото по гръб. Поставих облегалката за глава под врата и разрязах черепа от ухо до ухо по линията на косата, така че разрезът да остане невидим. Отпрепарирах скалпа и свалих лицето като чорап, като нещо тъжно, с разкривени черти, сякаш плачеше. Черепът блесна, бял като яйце.

15.

Не бях осъзнала, че слънцето е изгряло. Едва когато отворих вратата на кабинета си и ясното синьо небе ме посрещна иззад високите прозорци, видях, че арктическият фронт се е отместил на юг.

Погледнах надолу от седмия етаж към колите. Пълзяха бавно по заледения, набразден бял път. Срещу тях вървеше снегорин с жълто гребло, вдигнато като щипка на рак, втурнал се в панически бяг, за да открие подходящото място, където да снижи греблото с прещракване, което достигна до мен, и да изстърже настилката, която така и нямаше да изчисти добре заради леда.

Брегът на реката се белееше, водите на Чарлз с цвета на стара бутилка от синьо стъкло бяха набраздени от течението, а отвъд тях, в далечината, се виждаха бостънските небостъргачи, облени от лъчите на ранното слънце; кулата „Джон Хопкинс“ се извисяваше по-високо от всички останали, високомерна и непоклатима, като уединен стълб над руините на древен храм. Допи ми се кафе. Импулсът беше краткотраен, но все пак влязох в банята и спрях поглед върху кафемашината на плота до мивката и кутиите с капсули; капсули с лешник.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 173
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)