Военна морга
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елика Рафи
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Военна морга». Краткое содержание книги:
Патриша Корнуел е сред водещите световноизвестни автори на бестселъри — нейните романи са преведени на трийсет и шест езика в над петдесет страни.
Тя върна частите от левия бъбрек, левия бял дроб и сърцето на обичайното им анатомично местоположение върху дъската, сякаш редеше пъзел, и каза:
— Случва се по-често, отколкото можеш да предположиш. Е, не толкова често, колкото би си помислил човек като теб, понеже ние от моргата непрекъснато се натъкваме на подобни неща. И следваме отъпкания път — куршумите са оловни, а оловото няма магнитни свойства и не създава проблеми при скенера. Обикновено това е проблем на някой недоучил психиатър или на онзи, който не може да направи връзка между един случай и следващия, когато отново ще сгреши. Олово, желязо, никел, кобалт. Всички куршуми, всички сачми са феромагнитни, пет пари не давам дали ги наричат „зелени“. Те реагират на въртящия момент заради магнитното поле. А това може да се окаже проблем, ако човек има фрагмент в тялото си, в непосредствена близост до кръвоносен съд или орган. Пази боже пък нещо да е останало в мозъка, ако някой клетник е бил прострелян в главата преди сто години. Премести ли се старият куршум на неподходящо място, нито „Паксил“, нито „Невротонин“ ще облекчат емоционалното му разстройство.
Тя изплакна един фрагмент от бъбрека и го постави върху дисекционната дъска.
— Ще трябва да измерим колко кръв е останала в перитонеума. — Огледах отвърстието в диафрагмата, което забелязах преди часове, когато проследих раневия канал при компютърната томография. — Поне триста милилитра, предполагам, преминали през разкъсаната диафрагма, и поне петдесет милилитра в перикардиума, което при нормални обстоятелства подсказва времевия интервал до настъпването на смъртта и силата на кръвотечението. Но не и като се вземе предвид степента на разкъсването, което тук напомня на травма от експлозив. Не е имал време на оцеляване. В момента, в който е стигнало сърцето, дишането е приключило. Ако бях склонна да използвам термина „мигновена смърт“, бих го направила в този случай.
— Необичайно е. — Ан поднесе към мен малък фрагмент от бъбрека: твърд, потъмнял до кафяво, с жълтеникаво обезцветяване и разкъсани краища. — Какво е това? Изглежда почти фиксиран, сварен, не знам как да го нарека.
Но имаше и друго. Когато приближих лампата и огледах органите, забелязах твърди, сухи фрагменти от долния лоб на десния бял дроб и лявата сърдечна камера. Обрах с метална пипета насъбралата се кръв и съсирените от медиастинума, или средната част на гръдната кухина, и открих още фрагменти и малки, твърди бучки кръв с неправилна форма. При по-внимателен оглед на разкъсания ляв бъбрек забелязах кръвоизлива в околобъбречното пространство и интерстициалния емфизем, както и още свидетелства за същите абнормални тъканни изменения в зоните, близо до раневия канал, всъщност в тъканите, най-силно изложени на разкъсвания след експлозията. Но каква е била тази експлозия?
— Прилича на замразени тъкани — тъкани, които са били почти изсушени със замразяване — казах и долепих лист попивателна с надпис върху мястото, от което е взета пробата: ЛДЛ е „ляв долен лоб“, ЛБ е „ляв бъбрек“, а ЛК — „лява сърдечна камера“.
Силната светлина на хирургичната лампа и увеличението на лупата не подпомагаха особено усилията ми да различа тъмносребристите точици на онова, което е експлодирало в този човек, когато са го проболи в гърба. Различих влакна на други частици. Ако не се погледнат под микроскоп, биха останали незабележими. Изпълних се с надежда. Нещо, непредвидено от извършителя, е било оставено там — следи, които навярно ще ми дадат информация за оръжието и за този, който го е използвал. Преместих аспиратора на най-ниското деление, така че през него да не може да премине нищо друго, освен въздух, и започнах внимателно да събирам кръвта.
Докосвах със стерилната хартия повърхността на органите и периферията на раните и слагах листовете един по един в аспиратора, където леката въздушна циркулация щеше да облекчи изпарението и засъхването на кръвта, без да увреди полепналото по тях. Взех проби от тъканите, които изглеждаха като изсушени със замразяване, и ги депозирах в кутии от пластифициран картон и в малки контейнери с формалдехид. Казах на Ан, че ще са ни нужни много снимки и ще помоля колегите да огледат вътрешните разкъсвания и късчетата с блед, жълтеникав цвят. Щях да ги попитам дали вече са виждали нещо подобно, и докато го казвах, започнах да се чудя кого имам предвид. Не Бригс, разбира се. Не бих посмяла да му изпратя каквото и да е. Определено не и Филдинг. Никой от хората, които работеха тук. Не се сещах за никого, освен Бентън и Луси, чието мнение нямаше да ми помогне, нито щеше да има някакво значение. Проблемът беше мой и аз трябваше да намеря решението му.