Военна морга
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елика Рафи
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Военна морга». Краткое содержание книги:
Патриша Корнуел е сред водещите световноизвестни автори на бестселъри — нейните романи са преведени на трийсет и шест езика в над петдесет страни.
— ФБР. — Ан не ми каза нещо ново. Отиде до стената, на която до пластмасовите рафтчета с формуляри и диаграми висяха клипбордове. — Поне двама агента бяха на паркинга; имаше и още един, който ни последва. Наистина ни следеше. — Тя събра нужните бланки и избра една папка, след като провери дали прикрепената към нея с шнур химикалка пише. — Един детектив, един агент. Не съм сигурна кой ни последва в болницата, но очевидно той беше алармирал службите за сигурност, преди да стигнем там. — Ан се върна до масата. — Когато отидохме с носилката до лабораторията по невроизобразяване, видяхме три момчета от болничната охрана. Чакаха ни и изглеждаха адски развълнувани. После и онзи човек с колата, с тъмносиния форд „Експлорър“ или „Експедишън“.
Може би колата, с която Бентън току-що отпътува?
— А той излезе ли от автомобила? — запитах аз. — Не си говорила с никого, нали? — Отпрепарирах. Съвсем тънък слой жълта мастна тъкан покриваше яркочервената плът. Мъжът беше много слаб.
— Не се виждаше добре, а аз нямах желание да ходя до колата и да надничам през прозореца. Когато тръгнахме, агентът още беше вътре и ни последва дотук.
Тя взе ребрените ножици от количката с инструменти и ми помогна да отпрепарирам предната част на гръдния кош и коремната стена. Открих органите насред масиран кръвоизлив. Усетих миризмата на клетки, вече в процес на разложение; едва доловимо се усещаше за онова, което щеше да се превърне в отблъскваща воня. Миризмите, отделени от човешкото тяло при разлагането му, са крайно неприятни. Несравними са с тези при птица, опосум или най-големия бозайник, който бихме могли да си представим. В смъртта си сме толкова различни от другите създания, колкото сме и приживе, а аз винаги бих разпознала вонята на разлагащо се човешко тяло.
— Как ще подходим? Анблок? За метала ще видим, когато извадим органите? — попита Ан.
— Мисля, че трябва да синхронизираме онова, което правим, сантиметър по сантиметър, стъпка по стъпка. Да подредим, доколкото можем, нещата в съответствие със скенера, защото не съм сигурна, че ще съумея да видя феромагнитните тела, освен ако не се фокусирам непосредствено върху тях с лещи. — Избърсах окървавените си ръкавици с кърпа и пристъпих до монитора, който Ан беше разделила на квадранти, за да мога да избирам между изображенията от магнитния резонанс.
— Ситни и пръснати като барут — предположи тя. — Макар и да не виждаме металните частици, понеже те спират сигнала.
— Вярно. Повече артефакти от взрива, повече кухини в началото, отколкото към края. При входното отвърстие количеството е по-голямо — посочих екрана с окървавена ръкавица.
— Но по повърхността няма и следа от нагар — каза тя. — А това е много по-различно от огнестрелна или контактна рана.
— По нищо не прилича на огнестрелна рана — отвърнах.
— Вижда се, че каквото и да е, това нещо тръгва оттук. — Тя посочи входната рана на кръста. — И наистина, нищо на повърхността. Непосредствено под нея, на около сантиметър и половина — а това наистина е странно. Ако допреш нещо до нечий гръб и стреляш, нагар се наслагва върху дрехите и входното отвърстие, а не на сантиметри под тях.
— Вече огледах дрехите му.
— Липсват изгаряния и сажди, няма и следи от барут — каза тя.
— Не и масирани — коригирах я, понеже невъзможността да видим барутния нагар не означаваше, че няма такъв.
— Да, точно така. Нищо доловимо.
— А Мороу? Не допускам, че е слязъл долу, докато Марино е обработвал тялото в идентификационната, снемал е отпечатъци и е събирал личните вещи. Не вярвам някой да се е сетил да помоли Мороу да направи предварителен тест за нитрити върху дрехите, понеже тогава никой не е знаел, че може да има нагар или дори, че има входно отвърстие, което съответства на прореза върху дрехите.
— И аз не предполагах подобно нещо. А и той си тръгна рано.
— Чух. Е, все още можем да направим теста, но ще бъда наистина изненадана, ако получим потвърждение на резултатите от магнитния резонанс. Когато Мороу или може би Филип дойде, да изискаме теста на Грис. Просто за да задоволя любопитството си, преди да продължим. Готова съм да се обзаложа, че ще е отрицателен, но поне няма да навреди; няма да изгубим нищо.