За честта на Прици

За Чарли всичко беше загубило реалните си очертания. Това, че беше станал Бос, начинът по който се бяха развили нещата с Филарджи и Мейроуз Прици — всичко това беше част на едно цяло. То доказваше, че установените неща бяха такива само привидно. Кое беше по-вярно — това, че той беше станал Бос, или че Мейроуз се беше напила и избягала от него с онова момче, за да се промени всичко в неговия живот, в нейния живот и в живота на Винсънт ли?

Какво щеше да стане с нея сега? Той почувства нейната болка като своя. Тя си беше отишла и той не можеше да направи нищо. Айрин беше нещо друго, но Айрин беше сегашният му живот и всичко това само доказваше, че миналото и настоящето не само не бяха едно и също, но дори не можеха да се сравняват.

Той пътуваше към Брентууд, когато насред пътя си спомни, че се беше договорил да телефонира и спря на една бензиностанция, за да й се обади. Айрин отговори на първото позвъняване.

— Чарли — прошепна тя, затаила дъх.

— Всичко е страхотно. Ще ти разкажа като дойда. Няма да повярваш.

— О, Чарли — рече тя, — това ме изпълва с желание. Бързай, бързай!

Когато стигна в Брентууд, Чарли даде на Водопроводчика една фалшива разплащателна карта на American Express, която службата на Ед Прици му бе подготвила на името на Робърт Филарджи, и го изпрати да върне караваната в Бейшор.

— Всичко е уредено — каза му Чарли. — Всички са се съгласили да изплатят откупа, така че ще върна Филарджи в Ню Йорк и ще го пусна.

— Той е симпатяга — рече Водопроводчика — и ще спечелим от него.

— След като оставиш караваната, вземи обратно влака за Бруклин. Ще се видим през следващата седмица, когато ти е удобно.

— Фантастично — отвърна Мелвини, — ще ми липсва кухнята ти. Слушай, може ли да наема кола с тази карта, вместо да се качвам на влака за Ню Йорк?

— Защо не? Вероятно Филарджи ще си наеме кола след като излезе от пикапа. Слушай, наеми кола и после я зарежи между Петдесет и девета и Шестдесет и втора улица, между Проспект Парк и Пета. Господи, това е чудесна малка подробност.