Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Искусство и дизайн » Деветдесет и трета година
Деветдесет и трета година - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Деветдесет и трета година

Электронная книга - «Деветдесет и трета година». Краткое содержание книги:

Замисълът на романа „Деветдесет и трета година“ възникнал у Виктор Юго през 1863 г. Написването на книгата било предшествувано от продължителен период, когато писателят събирал необходимите му справочни материали и правел обширни извадки от исторически трудове. Той се интересувал от положението на Франция в навечерието на Великата френска революция, от нейната история, от събитията по времето на контрареволюционния бунт във Вандея. Между източниците, които послужили за осъществяването на огромната задача, привлякла писателя, трябва да се споменат книгата „Френската революция“ на Луи Блан, „Историята на Робеспиер“ на Ернест Амел, трудовете на Жюл Мишле. Юго изучил също така „Мемоарите“ на граф Ж. дьо Пюизе, станал прототип на маркиз дьо Лантенак, както и „Писма за произхода на Шуанската война“ на Ж. Дюшмен-Десеко.
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 156
Перейти на страницу:

Симурден го беше оставил да действува така; обаче се упрекваше; неговата суровост не жалеше всички тия готически старини и не искаше да се проявява милост към сградите, както и към хората. Да се пощади един замък значеше да се постави начало на милосърдието. А милосърдието беше слабата страна на Говен. Симурден, както знаем, го надзираваше и го задържаше да не върви по този считан от него гибелен наклон. А в действителност и самият той, като видя отново Тург, не можа да не изпита скрито вълнение, за което гневно се обвиняваше; той се чувствуваше разнежен пред тази зала, в която се съхраняваха първите книги, които бе дал на Говен да чете; той бе служил като кюре в съседното село Паринье; самият той, Симурден, бе живял горе в замъка върху моста; в тази библиотека бе държал на коленете си малкия Говен, когато учеше азбуката; пак тук, между тия четири стари стени, беше видял как любимият му ученик, рожбата на неговата душа, израства като човек и узрява като ум. Можеше ли той да разруши и изгори тази библиотека, този малък замък, тези стени, които са били свидетели, когато е благославял детето? И ги пощади. Но не без угризения на съвестта.

Той беше оставил Говен да започне обсадата откъм противоположната страна. Крепостта Тург имаше две части: варварска — кулата, и културна — библиотеката. Симурден беше разрешил на Говен да прави пробив само във варварската част.

И така, атакуван от един Говен и защищаван от друг Говен, този старинен дом в разгара на френската революция си възвърна своите феодални привички. С войни между роднини е изпълнена цялата история на средните векове; Етеоклите и Полиниките са толкова готически, колкото и гръцки, а Хамлет в Елсеньор прави това, което Орест прави в Аргос.

XII

Спасението се очертава

И двете страни прекараха цялата нощ в приготовления.

Веднага, щом приключи зловещият разговор, който чухме, първата грижа на Говен беше да повика своя помощник.

Гешан, с когото трябва малко да се запознаем, беше човек за втори роли, честен, храбър, посредствен — по-добър войник, отколкото командир; схватлив, но само в кръга на задълженията си; никога не се разнежваше, не се поддаваше на никаква съблазън, нито на подкупа, който развращава съвестта, нито на милостта, която покварява справедливостта. Душата и сърцето му бяха защитени от два предпазителя — дисциплината и заповедта, които му бяха като конски наочници, и вървеше напред само в определената посока. Крачеше право, но по тесен път.

Изобщо сигурен човек; непреклонен в командуването, точен в изпълнението.

Говен заговори живо на Гешан:

— Гешан, една стълба.

— Командирю, нямаме.

— Трябва да се намери.

— За щурмуване?

— Не. За спасяване.

Гешан размисли и отговори:

— Разбирам. Ама за целта трябва да бъде много висока.

— Най-малко колкото три етажа.

— Да, командире, почти такава е височината.

— Трябва дори да надвишава тази височина, за да можем да успеем.

— Разбира се.

— Как се случи така, че нямате стълба?

— Командирю, вие не бяхте решили да обсаждате Тург откъм платото; смятахте да нахлуем откъм тази страна; бяхте поискали да атакуваме не моста, а кулата. Досега се занимавахме само с мината и се бяхме отказали от катерене. Поради това нямаме стълба.

— Заповядайте да се направи една тук на място.

— Не се прави така лесно стълба, която да достига до третия етаж.

— Сглобете я парче по парче от няколко къси стълби.

— Ако имаме такива.

— Намерете.

— Няма да намерим. Навсякъде селяните разрушават стълбите, както разглобяват каруците и прекъсват мостовете.

— Вярно, те искат да парализират републиката.

— Те искат да не можем нито да подкараме кола, нито да преминем река, нито да прехвърлим стена.

— Въпреки това на мене ми трябва стълба.

— Струва ми се, командире, че в Жавене, близо до Фужер, има голяма дърводелска работилница. Там може да се намери.

— Нямаме нито минута за губене.

— За кога ви трябва стълбата?

— Утре, по това време, най-късно.

— Ще изпратя бърз пратеник в Жавене със заповед за реквизиране. В Жавене има кавалерийски пост, който ще даде охрана. Стълбата може да бъде тук утре преди залез-слънце.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)