Деветдесет и трета година

Иманус разгледа горния етаж, натъпкан със сено и слама, и долния етаж, в който накара да турят няколко мангала до тоновете катран; сложиха близо до тоновете катран и сноповете от суха дива метличина и се увери в доброто състояние на фитила, напоен със сяра, единият край на който беше тук, а другият край в кулата. Разсипа по пода локва катран, която се разпростря и под сноповете, и в нея потопи края на натопения в сяра фитил; после заповяда в залата на библиотеката, която се намираше между приземния етаж с катрана и тавана със сламата, да поставят трите люлки, в които дълбоко спяха Рене-Жан, Гро-Ален и Жоржет. Пренесоха люлките много внимателно, за да не събудят малките.

Те всъщност бяха три малки селски ясли, много ниски върбови кошници, които се поставят на пода, за да могат децата сами да излизат от тях, без някой да им помага. До всяка от тях поставиха по една паница с чорба и по една дървена лъжица. Откачената от куките спасителна стълба лежеше на пода срещу стената; Иманус нареди да разположат трите люлки една до друга покрай стената срещу стълбата. После, като прецени, че въздушното течение може да бъде полезно, той разтвори широко и шестте прозореца на библиотеката. Лятната нощ беше ясна и топла.

Той изпрати братята Дървените копия да отворят прозорците и в долния етаж, и в горния етаж, беше забелязал на източната стена на сградата изсъхнал, голям стар бръшлян, чиито кафяви клони покриваха в тази страна целия мост от долу до горе и обгръщаха прозорците и на трите етажа. Реши, че този бръшлян няма да пречи. После Иманус хвърли навсякъде последен поглед; след това четиримата излязоха от малкия замък и влязоха в кулата. Иманус превъртя два пъти ключа на желязната врата, прегледа внимателно извънредно голямата брава и погледна, поклащайки със задоволство глава, напоения със сяра фитил, който минаваше през дупката, прокопана от самия него, и сега беше единствената връзка между кулата и моста. Този фитил тръгваше от кръглата зала, минаваше през желязната врата, влизаше под сводестия коридор, слизаше към приземния етаж на моста, като се извиваше по спираловидната стълба, пълзеше по пода на коридора в приземния етаж и стигаше в катранената локва под сухите снопове. Иманус беше пресметнал, че след около четвърт час този фитил, запален във вътрешността на кулата, ще подпали локвата катран в залата на библиотеката. След като подреди и провери всичко, той занесе ключа от желязната врата на маркиз дьо Лантенак, който го сложи в джоба си.

Трябваше да следят всички движения на нападателите. На разсъмване с говедарския си рог на пояса Иманус застана на пост в караулката при бойницата на терасата. Той наблюдаваше едновременно гората и платото; до него в амбразурата на бойницата имаше кутия с барут, торба с гилзи и стари вестници, които разкъсваше и използуваше при пълненето на патроните.