Деветдесет и трета година

През този месец август крепостта Тург бе обсадена.

Една вечер, в покоя на летния здрач, когато звездите изгряваха, когато в гората не трепкаше нито едно листо, когато в полето не се поклащаше нито една тревичка, мълчанието на настъпващата нощ бе нарушено от изсвирване на рог. То идваше от върха на кулата.

На този звук отвърна тръба, която свиреше отдолу.

Горе на кулата имаше въоръжен човек; а долу в сянката имаше лагер.

В тъмнината около Тур-Говен смътно се забелязваше мравуняк от черни фигури. Този мравуняк беше бивак. Под дърветата в гората и край бурените в платото започнаха да пламтят огньове, които тук-таме пронизваха мрака като светещи точки, сякаш и земята искаше да се покрие със звезди едновременно с небето. Но колко тревожни бяха тия звезди на войната! Откъм платото бивакът се простираше чак до равнината, а откъм гората се губеше в гъсталака. Тург беше обкръжена.

Заетото пространство от бивака на нападателите показваше, че войската е многобройна.

Лагерът плътно обкръжаваше крепостта, обръчът започваше от кулата до скалата и от моста до дола.

Рогът прозвуча за втори път, за втори път изсвири и тръбата.

Рогът разпитваше, а тръбата отвръщаше.

Рогът на кулата питаше лагера: можем ли да разговаряме с вас? И с тръбата лагерът отговаряше: да.

По това време Конвентът не считаше вандейците за воюваща страна и с декрет бе забранил да се разменят с „разбойниците“ парламентьори, поради това при преговорите се използуваха всякакви други средства вместо ония, които човешкият закон допускаше в обикновената война и забраняваше в гражданската война. И ето защо в случая се водеше този разговор между селския рог и бойната тръба. Първият зов беше само опит да се влезе във връзка, вторият зов поставяше въпроса: искате ли да разговаряме? Ако на този втори зов тръбата не отвърнеше, значеше отказ; ако тръбата отговореше, значеше съгласие. Което пък означаваше: примирие за известно време.