Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
Ариа седна на дивана. Историята ставаше все по-странна. Значи Олаф е изфалшифицирал нападението си? В това имаше някакъв смисъл — може би той беше осъзнал, че полицията е по петите му и е търсел начин да се измъкне. Може би А. е прочел статията и се е хванал за възможността, без изобщо да е ходил до Исландия и да е крал картината. Това си беше чист късмет за А.… и лош късмет за Ариа.
Телефонът й звънна. Тя изписка и погледна към екрана. Хана.
— Гледа ли новините? — извика тя.
— Не… — От другата страна се чуваха шумове, сякаш Хана шофираше. — Но двете трябва да се видим. Става нещо странно.
— Със сигурност става нещо странно. — Ариа стисна здраво телефона си. — Картината от Исландия е фалшива — което означава, че ченгетата нямат нищо срещу нас. А знаеш ли кое е още по-странно? Олаф не е мъртъв. Той е изфабрикувал нападението си и е подправил картината.
Линията пропука.
— Ха! — възкликна Хана. — Значи според теб А. просто е попаднал на историята, използвал я е и е подправил картината?
— Да. — Ариа погледна през прозореца към къщичката за птици, която майка й беше сковала предишната година. — Това означава, че още сега можем да отидем в полицията, без да се притесняваме, че ще загазим. Дори А. да спомене Ямайка, пак няма да пострадаме толкова, колкото ако картината беше истински Ван Гог. — Тя се прокашля, сякаш нещо я придърпваше в гърдите. — Не че чак толкова ми се ходи в полицията. — Не можеше да понесе мисълта, че полицаите ще тръгнат след Ноъл. Или пък можеше. Не беше сигурна.
— Всъщност според мен А. продължава да ни води за носа. Получих странна бележка в клиниката, че има някаква важна улика, която ще ни отърве от всичко. Мисля, че Али я е написала.
— Какво? — Кожата на Ариа настръхна. — Как?
— Ще ти обясня всичко, когато се срещнем. Да се видим край склада в „Роузууд дей“. Може би тя е там.
Ариа хвана дръжката на вратата.
— О, господи. Ами ако е капан?
— Затова се обадих на полицаите да дойдат с нас. И преди да изпаднеш в истерия, Ариа, знай, че трябваше да го направя. Нещата стигнаха твърде далеч. Ако Али е там и я хванем, полицията трябва да присъства. Да се срещнем след десет минути.
— Добре — прошепна Ариа и прекъсна разговора. Няколко мига остана неподвижна в смълчаната си къща, загледана в прашинките, които се въртяха във въздуха. През последните няколко минути се бяха случили твърде много неща. Тя знаеше, че трябва да се срещнете Хана… ами ако Али беше там и Ноъл беше с нея? Полицията щеше ли да арестува и него?
Но нали Ариа искаше точно това. Той я беше лъгал повече от година. Никога не я беше обичал. Нали?
Тя грабна ключовете си от кукичката в коридора; огромна тежест притискаше гърдите й. Ариа просто не можеше да го мрази, дори след всичко, което се беше случило. Можеше само да се надява, че каквото и да се случеше, то щеше да премине така, както се маха лейкопласт — бързо и безболезнено.
Докато шофираше, Ариа изключи радиото и леко свали прозореца. Погледът й се стрелкаше от едната страна на пътя към другата, надявайки се — опасявайки се — че може да зърне Ноъл. Най-накрая сви в паркинга на „Роузууд дей“. Там имаше само няколко коли; футболният отбор имаше неделна тренировка. Ариа забеляза приуса на Хана и тръгна към него. Волвото на Емили и мерцедеса на Спенсър също бяха тук. Спенсър и Емили носеха тениски и маратонки, а Хана беше облечена с розова престилка и чехли от клиниката. По всичко си личеше, че полицаите все още не бяха пристигнали.
— Ето я бележката. — Щом Ариа стигна до момичетата, Хана й подаде едно листче.
Ариа го погледна и веднага разпозна дребните, закръглени букви. Почеркът беше същият като в изпълненото с омраза писмо, което Али беше пъхнала под вратата на спалнята им в Поконос, точно преди да драсне клечката кибрит. Отговорът, който търсиш, се намира в склада на „Роузууд дей“… Върви там ВЕДНАГА… преди да е станало твърде късно.
— Господи — прошепна Ариа. — Тя сигурно знае, че ще разпознаем почерка й. И сега просто ще влезем вътре и ще направим точно каквото иска?
— Все пак трябва да проверим, не мислиш ли? — попита Хана. — Полицията ще пристигне всеки момент.
Спенсър отново погледна към бележката.
— И все пак как получи това?
— От една пациентка, с която се запознах в клиниката. — Хана се спря за момент, поглеждайки над хълма. Разнесе се вой на сирени. На хълма се появи полицейска кола. Стомахът на Ариа се сви.