Съкрушени

Погледът на Шон се стрелкаше наляво и надясно. Той пристъпи към нея.

— Рано тази сутрин някой намерил тяло в канавката до сградата. Момичето носело болнична гривна с името си — Кайла Кенеди.

Хана притисна ръка към устата си.

— Не. — Сълзи опариха лицето й.

Тя се свлече в ръцете на Шон и той я потупа по рамото.

— Като че ли е била убита преди няколко дни и е била захвърлена там — каза тъжно Шон.

Хана рязко се надигна.

— Чакай. Това е невъзможно. Снощи я видях. Лежеше в леглото си в коридора, близо до стаята на Греъм.

По лицето на Шон премина смутено изражение.

— Точно там е работата, Хана. Според мен това не е била Кайла. Бил е… някой друг. Каква ужасна грешка — огромен законов и обществен кошмар.

— Какво? — Хана се чувстваше така, сякаш мозъкът й изтича през ушите. — Какво искаш да кажеш?

— Полицията е убедена, че истинската Кайла, нашата пациентка, е умряла поне преди няколко дни. Но сестрите — и очевидно ти — си спомнят, че в леглото на Кайла е имало някой и след това.

— Но… аз разговарях с нея! — ахна Хана. — Ние се сприятелихме!

Шон изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да повърне.

— Снощи сестрите откриха, че Кайла е изчезнала. Когато се появи тялото, ние си помислихме, че това е всичко, но данните на съдебния лекар са неоспорими. Теорията е, че човекът, който е лежал в леглото, е убил Кайла и си е сложил превръзки на лицето, за да може по някаква причина да се промъкне в клиниката. А след това, поради някаква друга причина, тя просто… си е тръгнала.

— Но в това няма никакъв смисъл! — проплака Хана. — Защо му е на някой да направи това?

— Не знам — отвърна тихо Шон.

В залата просветнаха светкавици. Няколко сестри стояха в ъгъла и плачеха. Един мъж с яке, на което пишеше КРИМИНАЛИСТИ, започна да огражда част от залата. Хана се облегна на масата и се опита да възстанови дишането си. Когато се размърда, нещо остро я убоде отстрани. Беше пъхнато в джоба на ризата й. Хана се намръщи и извади сгънат лист хартия. Нямаше спомен да е оставяла нещо в мантата си предишния път.

Тя разгъна хартията и видя ситни, закръглени букви. Всъщност познати закръглени букви. Стомахът й се сви. Почеркът приличаше на Алиния.

Скъпа Хана, пишеше в бележката. Мога да обясня всичко, особено защо направих онова, което направих. Но аз мисля, че знам какво целиш и искам да ти помогна. Отговорът, който търсиш, се намира в склада на „Роузууд дей“. Той ще ти даде доказателството, което търсиш и така всичко ще се успокои. Върви там ВЕДНАГА… преди да е станало твърде късно. С любов, Кайла.

Лицето на Хана сигурно беше пребледняло, защото Шон я докосна по ръката.