Фантомът на паметта

— Първо — ужас и срам. Стори ми се, че съм станал интелектуален инвалид и не си представях как бих могъл да се покажа пред хората в такъв непълноценен вид. Второ — омраза към невидимия крадец, който бе отнел две години от живота ми. Трето — страх пред бъдещето. Не знаех дали ще мога да живея по-нататък така, както бях живял досега, и какво ме очаква занапред. Нали разбирате, това е първата амнезия в живота ми! — Публиката се разсмя, оценявайки елементарното ми чувство за хумор. — Аз просто не знаех какво е да не помниш нищо. И едва сега започнах да осъзнавам, че не е толкова страшно, че животът не се променя, че си оставам същият и нищо не застрашава бъдещето ми. Но трябваше да минат почти три месеца, за да го разбера. А тогава, през първите дни, бях сериозно изплашен.

— Обърнахте ли се към психоаналитик, за да възстановите паметта си?

— Да — признах си аз, тъй като не виждах смисъл да крия това. Защото ако Хипопотама беше подставено лице, онези, които го бяха наели, бездруго знаеха, че той се е занимавал с мен, и ако излъжех, те можеха да застанат нащрек. Трябваше да бъда открито и честно момче, което открито и честно нищо не помни и хабер си няма от нищо. — Но за съжаление засега — безуспешно.

— А има ли надежда?

— Уви! — Разперих театрално ръце. — Боя се, че няма. Затова от вчера прекратих заниманията си с психоаналитика — стигнах до извода, че напразно си губя времето. Паметта ми не се възстановява, а в същото време у мен се породи желание да напиша нова книга. Така реших да посветя на писането цялото си време.

— На каква тематика ще бъде новата ви книга?

— Трудно е да се каже. По-точно — трудно е да се опише. Но с абсолютна сигурност няма да е производствен роман, подобен на онези, които пишех досега. По-скоро ще се получи нещо в областта на фантастиката.

— В новата ви книга ще влезе ли и опитът ви от борбата за възстановяване на паметта ви?

— Не. Сега ме вълнуват други проблеми.

— Къде и кога ще се развива действието в новия ви роман?

— Никъде и никога. Или навсякъде и винаги. Мястото няма наименование и не е свързано с конкретен период от време. Ще бъде роман-притча, а притчите нямат време и място на действие.

— Какви проблеми повдигате в новата си книга?

— За рая и ада. За греховете. За душата и разума. За опита и чувствата.

— Кой ще бъде главният ви герой?

— Един композитор. Но няма да е книга, която описва живота в музикалните среди. Или в някакъв шоубизнес. Повтарям още веднъж: книгата ще бъде от съвършено нов за мен жанр. Искам да добавя, че съм готов да дам откъси за предварителна публикация.

И така нататък. Под ръководството на Муся ние се вместихме точно в уговорения час и половина. Преди началото на пресконференцията Котараната ми съобщи, че двама от журналистите са се интересували от възможността за ексклузивно интервю с мен и са питали дали няма да благоволя да им отделя време, след като останалите се разотидат. Разбира се — благоволих. Ако не бях доизрекъл нещо или не бях се изразил достатъчно ясно, щях да имам още две възможности, а това никак не беше зле.