Богиня [bg]

– Наранен е – прошепна Орион в ухото й. – Мисли си, че избираш мен вместо него.

Хелън знаеше това. Знаеше също и че всяка секунда, в която се държи за Орион, наранява Лукас все повече и повече. Но точно в този момент не можеше да направи нищо по въпроса.

– Просто ми помогни да измисля начин да спася Хектор – прошепна Хелън в отговор.

– Не мога – отвърна Орион. Обви ръце около Хелън и стисна, повече за да успокои себе си, отколкото нея. Тя остана близо до него, надявайки се, че присъствието на Орион предпазва от Богините на Съдбата не само нея, а и Хектор.

– Този път може да е различно – каза тя, изпитвайки оптимизъм, докато гледаше как Хектор и Мат застават един срещу друг. Снижи глас до най-ниския шепот и притисна устни към ухото на Орион, за да е сигурна, че боговете не чуват: – Когато ти си наблизо, Богините на Съдбата не могат да го използват.

Орион кимна и когато се дръпна назад и погледна Хелън, в очите му имаше предпазлив оптимизъм.

Първите удари дойдоха толкова бързо, че Хелън едва ги видя. Макар че се беше била с Хектор много пъти, и макар той да я бе обучавал още от началото, тя все още не можеше да повярва, че толкова едър човек може да се движи толкова грациозно и толкова бързо.

Но този нов, зареден със свръхсили Мат бе също толкова бърз. Той парираше ослепителните удари на Хектор, въртеше сей запазваше равновесие, макар противникът му да се опитваше да използва по-едрото си телосложение, за да настъпва ида подсилва ъгъла на нападение. Вместо да бъде хванат като в капан под дъжда от насочените надолу удари на Хектор, Мат оставяше разстояние помежду им, без да губи опора върху пясъка.

Хелън почувства как Лукас, Орион и Джейсън едновременно си поеха рязко дъх, когато видяха Мат да се стрелва навътре и да пролива първата кръв.

– Хектор! – изпищя Ариадна.

Хектор отстъпи заднешком от Мат, като свали острието на меча си и докосна ребрата си. Когато отмести ръка, тя беше алена. Той погледна през арената към сестра си и баща си, които стояха заедно с Тантал. Бяха се обърнали против него.

В мига, щом Хектор я погледна, Ариадна изтича до периферията на кръга, почти танцувайки на пръсти по магически запечатания край, сякаш се опитваше да се хвърли вътре и да спре тази схватка. Хектор се усмихна на сестра си.

– Всичко е наред, Ари – каза той, прощавайки й. – Разбирам.

Хектор отново погледна мрачно Мат, вече давайки си сметка, че е срещнал равностоен противник. Не губеше никакво време, финтираше и се въртеше покрай Мат, нанасяйки разсичащ удар към петата му. От Ахилесовата пета на Мат обилно рукна кръв, но той не умря. Отдалечи се с куцукане от Хектор и зае позиция от другата страна на арената.

– Грешната пета, приятел – каза съчувствено Мат, докато раната се затваряше незабавно.

– Струваше си да пробвам – Хектор сви рамене, а после отново се хвърли в атака с безразсъдна невъздържаност.