Евърлес [bg]

Независимо че истината, която споделя с мен, ме смайва, липсата на скромност у него все още ме подтиква да врътна очи нагоре… Потискам желанието.

— Дори когато се фокусирах върху другите си науки — допълва той, — не спирах да мисля за Магьосницата и Алхимика, както и за историите, които хората разказват за тях. Имаше смесени описания — впечатления от самата Магьосница, противоречащи на онова, в което бях възпитан да вярвам още от рождението си. Предполагам, че знаеш традиционната версия.

Тършувам дълбоко в съзнанието си за приказките, четени на децата прислужници през онези ранни утрини в библиотеката на Евърлес преди много години.

— Разправят, че Алхимика заграбил безсмъртието на Магьосницата, обвързвайки го с метал, за да могат да се освободят от злия господар. По-късно той твърдял, че знае как да го върне обратно, но това било единствено хитър ход, с който да открадне сърцето на Магьосницата.

— А дванайсетте камъка… — подмята Лиъм.

— Той казал на Магьосницата, че просто трябва да погълне дванайсет камъка. Ала тя не му повярвала. Магьосницата го убила, като го накарала той самият да погълне дванайсетте камъка, след което Алхимика се удавил. — Почти се чувствам глупаво да разказвам историята, но по лицето на Лиъм се чете ужасна настойчивост, която разсейва всякакво усещане, че това е игра.

— Да. Но онова, в което описанията се различават — казва той, — е, че повечето от тях представят Алхимика като крадец, измамник, лъжец, който се отнасял с презрение към Магьосницата и умрял с нейното сърце. Ала други описания посочват, че Магьосницата и Алхимика все още са наоколо и тя го преследва, за да вземе сърцето си. Питах се, ако Алхимика е оцелял, как е станало това?

Взирам се в него безпомощно объркана.

— С магия?

— Дванайсетте камъка. Съществува една теория за камъните, която просто не можах да пренебрегна. Теорията, че всеки камък представлява…

— Един живот — казвам аз, докато някакъв неясен спомен кръжи в мен.

— Именно. Дванайсет. — Лиъм се навежда малко по-напред. — Ами ако Алхимика не е излъгал за твърдението си? Ако е открил начин да върне на Магьосницата безсмъртието й, само че по различен начин? Да се роди, да живее нормален живот, да умре… Но след това да се роди отново — същата душа в ново тяло… с цялата мъдрост на предишните си животи.

Ужасяващо познание си проправя път в мен, придобивайки форма.

— Смяна на животи отново и отново като…

— Като змия — казвам, завършвайки изречението.

— Да, но ако това е вярно, ако Алхимика притежава дванайсет живота, защо сме чували толкова малко за него оттогава? — Лиъм говори все по-припряно, а лицето му е поруменяло от студ и вълнение.