Скрутатор [bg]

— Колко са конниците?

— Около осемстотин и петдесет.

— Те би трябвало да не изостават от кланкерите.

— Стига конете им да не окуцеят.

— Онези, които окуцеят, ще изядем — заяви Флид. — За конете говоря. Така че ни остава да вмъкнем по още един войник във всеки кланкер, по още двама отгоре и сме готови.

— На теория — рече Троист. — Но това ще напрегне механизмите и операторите. За самите войници да не говорим.

— Пак ще е за предпочитане пред напрежението, което биха изпитали, ако им се наложеше да се изправят съвсем сами срещу лиринксите.

— Ако лиринксите се отправят към нас, вместо армията на Джал-Ниш, с нас е свършено.

— Може и да им попреча да ни намерят — каза скрутаторът. — С помощта на военния ти мистик ще опитам прикриващо заклинание.

— При цялото ми уважение, сър, прикриването на кланкери е трудно.

— В заклинанието бяха внесени значителни подобрения — каза Флид. — Усвоих усъвършенстваната версия преди няколко месеца в Ненифър. Мисля, че ще ни свърши работа, поне за кратко време.

— Доверявам се на преценката ви, сър — рече Троист.

Троист бе амбициозен, но и достоен човек. Той не искаше да тласка хората или машините си към изтощение, каквото един безумен преход несъмнено щеше да предизвика. А може би му липсваше увереност в собствените способности. Троист се бе издигнал до сегашната си позиция след лиринкската атака в Никеранд, опустошила цялото тамошно висше командване. От оцелялата и разпръсната на левги сган Троист бе сформирал тази армия. Войниците му бяха готови да го последват навсякъде, но това не можеше автоматично да му придаде опит. Сблъсъците му с врага бяха включвали не повече от няколкостотин войници. Сега той трябваше да застане начело на тринадесет хиляди. Ако се провалеше, самият той, армията му, Флид и Ниш щяха да свършат като храна за лиринксите.

Флид бе забол поглед на преценка в генерала.

— Тогава да го направим.

Притеснената целителка, останала да седи в сенките зад Флид, каза:

— Сър, подобно пътуване би ви убило.

Скрутаторът рязко се извъртя в стола си.

— И какво те касае това?

Тя го погледна стреснато.

— И какво изобщо правиш тук? Шпионираш обсъжданията ми?

Младата жена заекна.

— Аз ѝ казах да остане, скрутаторе — студено каза Троист. — Бих ви помолил да не тормозите целителите ми. И останалите ми подчинени.

— Как смееш да ми казваш какво мога и какво не мога? — кресна Флид. — Мога да те понижа до обикновен редник за подобно нахалство.

Троист се изправи. Той не беше едър, но пак трябваше да се приведе под тавана.

— Тогава ме понижете, скрутатор Флид, защото съм готов да защитавам и последния си войник до последен дъх.

Навъсен страшно, Ксервиш се надигна от стола си. Троист не отстъпи. Ниш бе застинал — нямаше представа какво ще се случи.