Тайната на Медичите [bg]

Плувнали в пот, те излязоха на открито. Студът се стовари върху им като боен чук, но въпреки това изпитаха облекчение. Нощта се беше спуснала и им костваше доста усилия да намерят пътя обратно към чакълестия бряг. Изведнъж силен лъч светлина проряза мрака и освети мавзолея, а над главите им изрева хеликоптер, преди да завие на север.

Откъм манастира се чуваха гласове. Още един ярък лъч прониза нощта. Малък моторен катер запърпори и започна да се приближава към брега. От него скочи македонски полицай, нагази във водата и закрачи към тях. Роберто тръгна напред, а Джеф стискаше здраво ръката на Роуз, когато пресичаха неравния терен след полицая.

Хеликоптерът се върна и увисна ниско над водата, докато те изминаха малкото разстояние до брега на езерото. Стигнаха до сушата и щом ги видя, друг полицай се затича и заговори бързо нещо в микрофона на радиостанцията.

Гледката пред стария манастир напомняше на бойно поле след сражение. Близо до кулите група хора изграждаха голяма надуваема палатка за детоксикация. Хеликоптерът се премести над кулите, а друг стоеше на тясно каменисто плато на няколко десетки метра от входа към руините. Един полицай им нареди да го последват. Вътре в хеликоптера седяха трима мъже, облечени в костюми за биологическа защита и автомати на коленете. На пода зад пилота лежеше Люк Фурние окован в белезници, с ръце на гърба. Лицето му беше натъртено, а костюмът скъсан.

— Това ли е мъжът? — попита полицаят Джеф.

Фурние дори не вдигна очи.

След това полицаят даде сигнал на пилота да излита.

Когато се наведоха, за да се предпазят от роторите, Роберто реши, че е време да обясни какво става.

— Добре де, погрижих се за подкрепление.

Джеф не можа да се сдържи да не се засмее, а Роберто се ухили и се наведе, за да разчорли косата на Роуз.

— Вие, двамата, вървете да се стоплите — нареди той, — мисля, че ще трябва да минем през детоксикация.