Тайната на Медичите [bg]

Никой не помръдна. Единственото, което се чуваше, беше екотът от продължаващите да падат от тавана малки камъни и отломки, които подскачаха по мраморния под.

Очите на Роуз се изпълниха със сълзи.

— В капан сме, нали?

— Винаги има изход, скъпа — увери Джеф дъщеря си и я прегърна през раменете.

Сега на мястото на колоната се виждаше съвършен квадратен отвор. Вътре лежаха редици къси дървени тръби. Джеф бръкна в дупката, издърпа една навън, сложи я внимателно на пода и се зае да вади следващата.

— Свитъци подобни на онзи, който Спорани намери в параклиса на Медичите — обясни Роберто.

Джеф извади още няколко, после надникна в кухината и забеляза нещо.

— Има още една дървена кутия.

— Можеш ли да я извадиш?

— Не, закрепена е на мястото си. Има ключалка, подобна на предишната. — Джеф завъртя цилиндрите, за да нагласи правилната комбинация. Чу се очакваното щракване и той вдигна капака.

Върху тапицерията от кадифе лежеше същата стъкленица. От вътрешната страна на капака със златни букви беше написано едно изречение на латински. Роберто го преведе: „Всички хора са склонни към предателство“.

Джеф извади шишенцето и го вдигна към светлината. То беше леко като перце и проблясваше в светлозелено на светлината на горящия петрол.

— Знам, че ще прозвучи тъпо, но ми се струва, че е живо.

— За бога, Джеф, бъди внимателен — промърмори Еди.

— Изглежда доста здраво — отговори Джеф. — Дебело стъкло или кристал. За да умре Томазини, трябва да го е отворил. Вижте, запечатано е много професионално. — Той посочи края на гърлото на стъкленицата, която беше запушена с масивна бронзова запушалка и след това запечатана с восък.

— Добре, но въпреки това…

— Значи — измърмори Джеф, докато подаваше шишенцето на Роберто, — две стъкленици. Едната фалшива, а другата истинска?

Еди изведнъж се изкикоти, гласът й прозвуча доста истерично.

— Страхотно! Притежаваме стъкленицата, но сме затворени тук, без надежда да се измъкнем…

— По дяволите! — Джеф отиде при вратата. Тънките очертания по краищата на блока бяха единствената следа, че някога там е имало отвор. — Това е смешно! Как можа да се случи? Как е възможно инженери от петнайсети век да конструират подобно нещо?

— Те не са били първите — поясни Роберто. — Преди четири хиляди и петстотин години Голямата пирамида била запечатана веднага след погребението на фараона. Това ставало автоматично чрез използването на гениална система от въжета и скрипци. Не забравяй с кого си имаме работа. Медичите не са средностатистически граждани. Имали са на разположение удивителни ресурси, а Козимо и неговите другари са били вещи в древните познания.