Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]

Абатът тъжно се усмихна.

— Така казва мисис Грейлис. Но това е въпрос, каква й се пада Рейчъл — дъщеря, сестра или излишен израстък на рамото й.

— Значи Рейчъл е нейната втора глава?

— Не крещете така. Може да ви чуе.

— И тя иска да я кръсти?

— При това много настойчиво, нали? Това, струва ми се, й става натрапчива идея.

— И как го обяснява?

— Не знам и не искам да знам. И благодаря на небето, че не мога да разбера това. Ако бяха просто сиамски близнаци, щеше да е ясно. Но тук има нещо друго: казват, че когато мисис Грейлис се е родила, Рейчъл я е нямало.

— Селски измишльотини.

— Вероятно. Но някои са готови да го повторят под клетва. Колко души има старата лейди с излишната глава… главата, която е „пораснала“? Такива казуси дразнят висшите слоеве, сине мой. А вие какво забелязахте? Защо така се блещихте и се опитвахте да ми счупите ръката?

Монахът се бавеше с отговора.

— Тя ми се усмихваше — отговори накрая.

— Кой ти се усмихваше?

— Тя, излишната… хм… Рейчъл. Тя се усмихваше. Стори ми се, че се кани да се събуди.

Абатът се спря на входа в столовата и погледна с любопитство брат Джошуа.

— Тя се усмихваше — повтори съвсем сериозно монахът.

— Представете си как изглеждаше.

— Да, отче.

— Тогава покажете, как си го представяте.

Брат Джошуа се опита.

— Не мога — призна си той накрая.

Абатът пусна монетите на старата жена в чашката за бедняци.

— Да влезем вътре — каза той.

Новата трапезария, в съответствие с предназначението си, беше направена от хромиран метал, имаше специална акустика и бактерицидни лампи. Ако не се считат украсените с кръстове пейки и редицата от икони на една от стените, това място повече приличаше на заводска закусвалня. Да, атмосферата в трапезната, както и в абатството, се беше променила. След столетия борба за опазване на останките от отдавна загиналата култура, монасите дочакаха разцвета на нова, още по-могъща цивилизация. Старите задачи бяха изпълнени и на тяхно място се появиха нови. Миналото се почиташе и се поставяше в стъклени витрини, но то вече не беше настояще. Орденът се приспособи към новото време, към века на урана, на стоманата и ракетните установки сред грохота на тежката индустрия и воя на звездолетите. Поне външно се приспособи.