Проста истина [The Simple Truth - bg]

— Ще ти възстановя парите.

— Не си длъжен.

— Не обичам друг да ми плаща сметките.

— Чудесно — усмихна се тя. — Сигурна съм, че ще измисля как да ми се отплатиш.

След няколко минути двамата стояха на една от страничните писти пред малък реактивен самолет. Фиск се загледа в един грамаден боинг, който тромаво бучеше по централната писта, после изведнъж се издигна с удивителна лекота. От всички страни долиташе противният мирис на реактивно гориво и пронизителният вой на турбини.

Сара и Фиск се приближиха към малкия самолет, където ги посрещна пилотът Чък Хърман — костелив мъж на около петдесет години с късо подстригана побеляла коса.

Хърман погледна към небето.

— С плана на полета всичко е наред, но излитането малко ще се забави. В контролната кула имаха проблеми с компютрите и сега всички си плащаме.

— Не разполагаме с много време, Чък — каза Сара.

Колкото по-късно пристигнеха в кантората на Райдър, толкова по-малка ставаше вероятността някой да ги упъти. Освен това утре можеше пак да закъснее за работа.

Хърман гордо огледа самолета си.

— Няма страшно. Дотам са най-много седемдесет минути, а ако трябва, мога и да понатисна педала.

Изкачиха се в салона и Хърман им посочи къде да седнат.

— Съжалявам, но нямах време да намеря стюард. Искате ли нещо?

— Чаша бяло вино — каза Сара.

— А ти, Джон? Какво да ти предложа? Хладилникът е пълен с храна. Изберете каквото ви се хареса.

Десет минути след излитането полетът стана съвсем спокоен, сякаш се плъзгаха с кану по водите на огледално езеро. Сара разкопча колана и се озърна към Фиск. Той гледаше залеза през прозорчето.

— Да ти приготвя ли нещо за хапване? Освен това имам интересни новини.

— Аз също.

Фиск разкопча колана, последва я и седна до масичката, докато тя правеше сандвичи.

— Кафе?

Фиск кимна.

— Имам предчувствието, че ни чака трудна нощ.

Сара привърши със сандвичите и наля две чашки кафе. Седна срещу Фиск и погледна часовника си.

— Полетът е толкова кратък, че не разполагаме с много време. На летището в Блексбърг няма служба за коли под наем. Можем обаче да хванем такси до града и там да намерим кола.

Фиск захапа сандвича и отпи глътка кафе.

— Преди малко спомена, че на приема е станало нещо.

— Имах сблъсък със съдия Найт.

Сара описа разговора в кабинета. След това Фиск разказа за своята среща с Найт.

— Труден характер — каза накрая той.

— Нещо друго?

— Маккена се интересува дали имам алиби за убийството на брат си.

— Сериозно ли говориш?

— Нямам алиби, Сара.

— Джон, едва ли някой вярва, че можеш да убиеш собствения си брат. Пък и как се връзва това със смъртта на Стивън?

— Ако изобщо има връзка.

— И какъв мотив имаш според Маккена?

Фиск остави чашката. Може би си струваше да изслуша чуждо мнение по въпроса.

— Маккена не знае, но наистина имам идеален мотив.

Сара трепна от изненада.

— Какъв?