Проста истина [The Simple Truth - bg]

Пъркинс се позамисли.

— Смяташ ли, че двете убийства са свързани?

— Ако не са, значи имаме работа с невероятно съвпадения. Откровено казано, не вярвам в такива съвпадение.

— А Чандлър?

— Не знам. Той сигурно ще ти каже какво мисли.

Докато Пъркинс се отдалечаваше, наблизо мина Елизабет Найт. Тълпата неволно се отдръпваше от пътя й.

Нечия ръка хвана Фиск за рамото.

— Чакай ме пред сградата след десет минути.

Гласът беше на Сара, но докато се обърне, Фиск видя само гърба й в навалицата. Леко раздразнен, той се огледа и отново забеляза Елизабет Найт. Май изобщо е забравила за Кенет Уилкинсън, помисли си той. И то на прием в негова чест. Затова много се изненада, когато Елизабет пристъпи към Уилкинсън и размени с него няколко думи. Проследи я как изкара количката на осветената пуста тераса, коленичи, хвана ръката на стареца и продължи разговора.

Погледа още малко, накрая не се удържа и тръгна към терасата. Елизабет Найт надигна глава и побърза да се изправи.

— Извинявайте, че ви прекъсвам, но мисля да си тръгвам и дойдох да се сбогувам със съдия Уилкинсън.

Найт се отдръпна настрани, а Фиск пристъпи към съдията и се представи. Стисна ръката на Уилкинсън и го поздрави за дългогодишната служба в полза на обществото. Когато понечи да се върне в залата, Найт го задържа.

— Сара има прекрасно бъдеще. Но понякога дреболии могат да разрушат и най-обещаващата кариера.

— Знаете ли, съдия Найт, имам чувството, че ви създавам сериозен проблем, но не разбирам какъв.

— Не ви познавам, мистър Фиск. Ако поне малко приличате на брат си, може и да нямам проблем.

— На никого не приличам. Опитвам се да не сравнявам хората и избягвам догадките. Твърде често се оказват измамни.

Найт явно се изненада от този отговор, но продължи:

— Напълно сте прав.

— Радвам се, че сме на едно мнение.

— Не ви познавам, казах, но за сметка на това познавам Сара и много държа на нея. Ако някои ваши действия се отразят отрицателно върху нея, а следователно и върху съда, тогава сте прав — имам сериозен проблем.

— Вижте, не искам нищо друго, освен да открия убиеца на брат си.

Тя присви очи.

— Сигурен ли сте, че няма друго?

— И да не съм сигурен… Знаете ли какво, живеем в свободна страна.

Стори му се, че за миг в очите й просветнаха весели искрици. Тя скръсти ръце.

— Май изобщо не ви смущава, че разговаряте със съдия от Върховния съд, мистър Фиск.

— Ако ме познавахте, щяхте да разберете защо.

— Може би трябва да проверя какво представлявате. А може и да съм проверила.

— Не само вие умеете тази игра.

Найт се навъси.

— Откровеност и нахалство са две съвсем различни неща, мистър Фиск. Надявам се, че разбирате моята загриженост за Сара. Тя е напълно искрена.

— Не се и съмнявам.

Найт понечи да се обърне, после го погледна отново.

— Брат ви беше изключителна личност. Извънредно умен, просто роден за юрист.

— Няма друг като него.

— При все това не съм сигурна дали е бил най-добрият юрист в семейството.