Синята дама
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синята дама». Краткое содержание книги:
Всички романи на Сиера имат една „скрита“ цел: разбулването на исторически загадки въз основа на реално съществуващи документи и задълбочена проучвателска работа. Една от книгите му — „Тайната вечеря“, е бестселър в целия испаноезичен свят и е преведена в 37 страни. А книгата му „Синята дама“ се радва на широк читателски интерес в 40 държави, сред които са САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Полша, Корея, Румъния, Нидерландия, Гърция, Сърбия, Словакия, Португалия, Литва и много други.
Хавиер Сиера е първият испански автор, влязъл в Топ 10 на престижната бестселърова класация на Ню Йорк Таймс под номер 6 с романа си „Синята дама“.
„Завръщането“ му беше бавно.
Първо усети странен ток, който премина по цялото му тяло. След туй пулсът му затуптя ритмично в слепоочията. А когато свещеникът успя да отвори очи, всичко бе мътно. Всичко, освен едни червени обувки, които сякаш беше виждал някъде.
След секунда Балди вече се бе изправил.
— Къде съм? Той трепереше.
— В Сеговия.
За разлика от неговия, гласът на мъжа с качулката прозвуча твърдо. Но въпреки това, тонът му бе някак фамилиарен.
— Кои сте вие? Какво искате от мен?
— Само да ви задържим малко, отче. Колкото планът ни да се изпълни без чужда намеса.
— Планът ли? Какъв план?
— Вече проучихте доста неща за кратко време. Но ако постигнете целта си преждевременно, ще провалите мисията ни.
— Мисията ви? Но кои по дяволите, сте вие? — повтори Балди.
— Не се тревожете, отче. Вие ме познавате. Няма да ви причиня болка.
Мъжът с бялото наметало отметна качулката от главата си и откри познатия дълъг бретон на Албърт Феръл.
— Доторе Алберто! — От изненада Балди едва не изгуби равновесие.
— Мисля, че в Рим имахте възможност да се срещнете и със спътничката ми, нали? — усмихна се Феръл, поглеждайки красивата жена.
— В базиликата „Свети Петър“! Наистина! — възкликна отецът. — Вие сте жената от снимката. Онази, която ми каза да следвам знаците. Жената с червените обувки.
И като я гледаше с недоумение, добави:
— Знам какво същество сте.
— Толкоз по-добре — отвърна тя с лек неаполитански акцент. — Така ще разберете това, което направихме.
— Което сте направили? — Съвзел се малко, „евангелистът“ впери очи във Феръл. — Доколкото знам, вие сте изпратен в Рим от американското правителство, за да работите по техническата част на Хроновизията. А колкото до вас…
— Не се заблуждавайте, отче. С нея и с хората, които ви докараха тук, работим заедно. Ние сме много. Стотици. Макар че нито Пентагонът, нито Ватиканът са ни шефове.
— Не разбирам…
— Веднага ще разберете — обеща му той. — Работата ни свързана с една много древна група, която се казва Ordo Sanctat Imaginis. Орден на Светия образ. Ние сме законните собственици на подобни църкви из цяла Европа, в които се пазят ценни Христови реликви. На наша територия сте. Но трябва да ви кажа, че от векове пазим и една ужасна тайна за християнството. Тайна, която, ако беше разкрита в миналото, преждевременно, можеше да унищожи цялата Църква. Но сега тя трябва да излезе на бял свят.
А жената продължи:
— С работата си за Хроновизията вие, отче, едва не я разкрихте. Затова ви докарахме тук. За да сме сигурни, че няма да огласите, докато не кажем кога и как.
— Орден на Светия образ ли? — напрегна мозъка си Балди пулсът му в миг се ускори. — Но вие сложихте бомбите при колоната на Вероника!
— О, моля ви! Смятате ли, че някой като нас има нужда да слага бомби където и да било?
— Като вас ли? — Макар и зашеметен, Балди започваше да разбира. И като погледна Феръл с още зачервени очи, запита: — Нима и вие сте… ангел?
Този въпрос прозвуча странно дори за самия него. Макар да бе получил строго теологическо образование и да бе подготвен за всеки сблъсък с трансценденталните проблеми, Балди не можеше да повярва, че такъв земен човек като ил доторе е висше същество. Отец Техада не му го беше казал в Билбао.
— Казвам се Мария Коронел, отче. Родих се ангел преди трийсет години — представи се жената.
Бенедиктинецът не обърна голямо внимание на последна фраза. Той предпочете да я заплаши с пръст.
— И вие сложихте бомбите в „Свети Петър“.
— Не, отче — отвърна тя съвсем спокойно. — Бомбите са дело на враговете ни. На хора от самата Църква, които искаха да извършат атентат срещу най-скъпия ни символ само за да попаднем в капана им и да ни спрат.
— Да ви спрат ли?
— Нека ви обясня: един от ключовете на проблема е тази Вероника, отче. Виждате ли този медальон?
Мария извади от джоба на полата си верижка с лика на Исус, отпечатан върху кърпа. Платното на Вероника. Това бе изображението на една реликва, чието име всъщност е криптограма: Вероника не е име на жена, то идва от латинското vero icono, „истински образ“. Балди я гледаше съсредоточено.
— Вие сте учили история — продължи тя. — Знаете, че колоната на света Вероника е издигната по заповед на папата и в нея е скрита реликвата на Светия образ. В другите три колони, поддържащи купола на „Свети Петър“, се пазят черепът на свети Андрей, парченце от Кръста и стрелата, пронизала хълбока на Исус. Всички те са фалшиви реликви. Но Светият образ наистина е ликът на Христос, отпечатал се неизвестно как върху платното…