Жертвата
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жертвата». Краткое содержание книги:
Тя сниши глас, протегна ръка и я постави върху моята.
— Искам да поправя нещата, Джак. Искам да е като преди. — Пауза. — Надявам се, че и ти го искаш.
— Не съм сигурен в чувствата си — отвърнах аз.
— Уморен си.
— Да. Но наистина не съм сигурен.
— Искаш да кажеш за нас ли?
— Не ми се говори за това, по дяволите. — Бях изтощен, току-що бях преживял премеждие, в което едва не бях загинал и за което в крайна сметка бе виновна тя. На всичкото отгоре Джулия омаловажаваше вината си.
— О, Джак, хайде да се държим като преди — каза тя и внезапно се наведе към мен и се опита да ме целуне по устните. Отдръпнах се и извърнах глава. Джулия ме погледна умолително. — Моля те, Джак.
— Не е нито времето, нито мястото, Джулия.
Пауза. Не знаеше какво да каже. Накрая:
— Липсваш на децата.
— Сигурен съм. И те ми липсват.
Тя избухна в сълзи и изхлипа:
— Но аз не им липсвам! Изобщо не ги е грижа за майка им. — Тя отново протегна ръка към моята. Оставих я да я хване. Опитах се да определя чувствата си. Чувствах се неловко. Исках да спре да плаче.
— Джулия…
Интеркомът изпращя. Чух гласа на Рики.
— Имаме проблем с телефона. По-добре елате веднага.
Телефонната централа се помещаваше в стая, разположена в ъгъла на сервизното отделение. Затваряше се с тежка врата с тъмно прозорче в горната половина. През него видях изтръгнатите телефонни кабели. И Чарли Дейвънпорт. Изглеждаше мъртъв. Устата му зееше, очите му се взираха в празното пространство. Кожата му беше моравосива. Над главата му жужеше черен рояк.
— Нямам представа какво е станало — каза Рики. — Когато го видях за последен път, той спеше.
— Кога беше това? — попитах.
— Преди половин час.
— Ами роякът? Как е влязъл вътре?
— Не знам. Сигурно Чарли го е вкарал.
— Как? Нали мина през всички херметични камери?
— Да, но…
— Но какво, Рики? Как е възможно?
— Може… не знам, може да е бил в гърлото му или нещо подобно.
— В гърлото му ли? Искаш да кажеш, че е висял между сливиците му? Тия неща са смъртоносни, нали знаеш.
— Да, знам. Знам, естествено. — Той сви рамене. — Нямам представа.
Погледнах го и се опитах да разбера поведението му. Току-що бе установил, че в лабораторията му е проникнал смъртоносен нанорояк, ала изобщо не изглеждаше разстроен. Приемаше го съвсем нехайно.
Мей припряно влезе в стаята. Един поглед й беше достатъчен, за да прецени положението.
— Някой прегледа ли записите на охранителните камери?
— Не можем — отвърна Рики и посочи телефонната централа. — Управляват се отвътре — и цялата апаратура е разбита.
— Значи не знаеш как е влязъл?
— Не. Но явно не е искал да се обаждаме по телефона. Поне така изглежда.
— Защо му е на Чарли да влиза вътре? — попита Мей.
Поклатих глава. Нямах представа.
— Стаичката е херметизирана — каза Джулия. — Може би е знаел, че се е заразил, и е искал да се изолира. Затова се е заключил отвътре.
— Откъде знаеш? — попитах аз.
— Ами просто предполагам, че… хм… — Тя надникна през стъклото. — И… ключалката се отразява в хромираната повърхност ей там, виждаш ли?
Останах на мястото си. Но Мей погледна.
— О да, Джулия, имаш право. Чудесно наблюдение. Аз не го забелязах. — Звучеше фалшиво, ала Джулия, изглежда, не реагира.
Сега всички се преструваха. Всичко беше театър. И не разбирах защо. Но докато наблюдавах двете жени, забелязах, че Мей се държи извънредно предпазливо с Джулия. Сякаш се боеше от нея или поне се опасяваше да не я обиди.
Странно.
И малко страшно.
— Има ли начин да отключим вратата? — попитах Рики.
— Мисля, че да. Винс сигурно има ключ. Но сега няма да я отключваме, Джак. Не и докато роякът е вътре.
— Значи не можем да се обадим никъде, така ли? И нямаме никаква връзка с външния свят.
— До утре, да. Утре сутринта хеликоптерът ще се върне. — Рики надникна през стъклото. — Божичко. Чарли наистина здраво е поработил над централата.
— Според теб защо му е да го прави?
Рики поклати глава.
— Чарли си беше малко шантав, нали знаеш. Искам да кажа, беше колоритен. Но с това негово пърдене и тананикане не си падаше много читав, Джак.