Отмъщение в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отмъщение в смъртта». Краткое содержание книги:
— Приближава се до вратата — процеди той и Ив забеляза, че предвидливо е взел един от минимониторите.
— Елсуърт, заподозреният се приближава към теб — извика тя.
— Спокойно, Далас. Ще го пипна.
Ив едва изчака вратите на асансьора да се отворят и тичешком прекоси фоайето. Елсуърт лежеше до вратата.
— По дяволите, упоил го е! — Извади оръжието си и изтича на улицата, докато крещеше в микрофона: — Заподозреният е вън от контролирания район. Придвижва се пеш…
Зави зад ъгъла и чу писък. Престъпникът измъкваше някаква жена от колата й. Блъсна я на улицата и седна зад волана в мига, когато Ив извади оръжието си. Тя рязко се обърна и се втурна към спортния си автомобил, който беше паркиран пред централния вход. Рурк я изпревари и извика:
— Аз ще карам. Познавам по-добре колата.
Без да спори Ив побърза да се настани на дясната седалка.
— Заподозреният открадна автомобил. Движи се на изток по Седемдесет и четвърта улица с бял миниджет с регистрационни табели с надпис „Чарли“. Имам нужда от подкрепление, изпратете и хеликоптер. Престъпникът приближава Лексингтън авеню и е на четири пресечки пред нас.
Рурк включи турбодвигателя и спортната кола сякаш полетя.
— Настигаме го бързо — прошепна тя и за миг затвори очи, когато на косъм избегнаха сблъскването с трамвай.
— Онзи тип не знае да използва предимствата на миниджета — промърмори Рурк, докато се промъкваше между другите превозни средства без нито за миг да използва спирачките. — Скоро ще го настигнем. В този момент светофарът пред тях превключи на червено. Рурк даде газ и се стрелна през преминаващите коли; шофьорите им рязко удариха спирачки и натискаха клаксоните.
— Ще го настигнем, ако останем живи — промърмори Ив и извика в микрофона: — Заподозреният зави по Лексингтън авеню и се насочва към центъра на града. Къде е проклетият хеликоптер?
— Няколко машини летят в указаната от теб посока — с леден тон отговори командирът. — Полицейските коли са тръгнали от източна и западна посока и ще се включат в преследването на Четирийсет и пета улица и Лексингтън авеню.
— Пътувам с цивилна кола, сър. — Тя описа спортния автомобил и добави: — Бързо настигаме миниджета, който в момента пресича Петдесета улица…
Ив ужасена замлъкна, защото видя, че летят към огромен автобус. Рурк натисна бутона за вертикално излитане и колата рязко се стрелна нагоре, а младата жена почувства, че стомахът й се преобръща. Прелетяха над автобуса и отново се спуснаха на платното, ала миниджетът беше изчезнал.
— По дяволите. Завил е, но в коя посока?
— Надясно — реши Рурк. — Забелязах, че се беше устроил в дясното платно.
— Предполага се, че в момента заподозреният се движи на запад по Четирийсет и девета улица. Полицейските коли да се отправят в тази посока — нареди Ив.
Когато стигнаха до ъгъла, зеленият светофар замига в жълто, но Рурк реши все пак да завие, за да не губи време. Ала с типичната си нетърпеливост пешеходците се втурнаха да пресичат и макар да виждаха синьото торпедо, което се носеше към тях, не отстъпваха нито на сантиметър.
— Тъпанари, кретени… — Тя замлъкна, защото Рурк отново вдигна колата във въздуха, после я спусна, като за малко не преобърна подвижния павилион за храна. Трима евреи с черни куфарчета изплашено отскочиха встрани. Собственикът на павилиона грабна една круша и я запрати след отминаващия автомобил.
В този момент Ив забеляза как миниджетът завива зад ъгъла на Пето авеню. Задницата му поднесе и преобърна втория подвижен павилион, а собственикът му се просна на земята.
— Започваме да изоставаме — извика тя в микрофона. Той вече се движи по Пето авеню. — Вдигна поглед към небето и гневно стисна устни като забеляза само репортерски хеликоптери. — Сър, къде е въздушното подкрепление?
— Имаме проблеми в контролната кула. Хеликоптерите ще бъдат на местоназначението след пет минути.
— Но ще бъде прекалено късно — промърмори тя и дори не се зарадва, когато чу приближаващия се вой на сирени.
— Нямаме друг изход, освен да полетим — реши Рурк.
Усмихна се студено и натисна бутона за вертикално излитане. Автомобилът се стрелна нагоре като ракета. Ив пребледня като платно и се вкопчи в седалката.
— Господи, как мразя това!
— Дръж се здраво. Ще минем по диагонал и бързо ще го настигнем.
„Но преди това ще трябва да прелетим със сто и шейсет километра в час над няколко двайсететажни сгради“ — помисли си тя.