Адвокатът

Райън кимва, после оглежда бележките си. Можеше да е и по-зле. Райън го разигра малко нескопосано. Не толкова думите, колкото начина на поднасяне. Говори като някакъв малоумник, слушащ как скърца съседското легло.

— Да се върнем към седемнайсети април — казва той. — Деня, когато бе убита жертвата. Спомняте ли си го?

— Да.

— Помните ли, че онази сутрин мистър Мадриани ви се обади по клетъчния телефон?

— Мисля, че да, но не съм сигурна.

— Ще бъде ли от полза, ако представим списък на разговорите му?

Райън задава този въпрос, като че сега аз съм подсъдимият. И всъщност е точно така.

— Не — казва тя. — Спомням си.

— Помните ли съдържанието на телефонния разговор?

— Не знам дали ще си спомня всичко.

— Тогава ни разкажете каквото помните.

— Той искаше да се срещнем в кантората му.

— Мистър Мадриани ли?

— Да.

— Каза ли ви защо?

— Каза, че е свързано с негов клиент.

— А каза ли кой е клиентът?

— Не знам дали го каза тогава или по-късно.

— Узнахте ли по-късно кой е въпросният клиент?

— Да.

— Кой беше?

— Джона Хейл — казва Сюзан.

— Обвиняемият?

— Да.

— Какво друго ви каза мистър Мадриани по телефона?

— Не си спомням.

— Каза ли ви, че току-що се връща от среща с жертвата Золанда Суейд?

— Протестирам. Обвинението подвежда свидетелката.

— Само я попитах дали си спомня.

— Да — казва Сюзан.

— Не отговаряйте на въпроси, докато има повдигнато възражение — скарва й се Пелтро.

— Съжалявам — казва тя.

— Тя знае отговора, ваша светлост — изтъква Райън.

— Продължавайте.

— Мисля, че може да ми е казал — отговаря Сюзан, преди Райън да повтори въпроса.

— Каза ли ви за какво е разговарял с мисис Суейд на тази среща?

— Не. Не по телефона.

— Не ви ли каза, че срещата е минала зле?

Тук вече Райън налучква. Готвя се да възразя, но Сюзан ме изпреварва.

— Може да го е казал.

Райън се усмихва.

— Каза ли ви, че мисис Суейд подготвя съобщение за печата срещу неговия клиент?

— Възразявам.

— Приема се. Задайте въпроса по друг начин.

— Каза ли ви нещо повече за разговора с мисис Суейд?

— Не си спомням дали ми е казал за съобщението тогава или после.

— После ли?

— Когато отидох в кантората му.

— А кога отидохте в кантората на мистър Мадриани?

— По-късно същата сутрин.

— Тоест сутринта на двайсет и четвърти, деня, когато бе убита мисис Суейд?

— Да.

— И кой още беше на тази среща?

— Мистър Брауър…

— Имате предвид своя сътрудник Джон Брауър?

— Да, него.

— Защо присъстваше той?

— Просто сметнах, че не е лоша идея.

— Значи вие го доведохте?

— Да.

— Защо го взехте със себе си?

— Ставаше дума за издирване на дете. Внучката на мистър Хейл…

— Значи още преди срещата сте знаели кой е клиентът? Преди малко казахте, че не си спомняте дали сте чули името му по телефона, или не.

Сюзан съвсем се обърква.

— Сигурно ми е казал. Вероятно съм знаела.

Сюзан е нервна. Не я бива за свидетелка. Отговаря, без да я питат.