Адвокатът
- Автор: Мартини Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адвокатът». Краткое содержание книги:
Вдигам го и му помагам да седне до малката стоманена масичка насред килията с два неподвижни стола от двете страни.
— Имам експерти в списъка — казвам аз. — Включих ги за всеки случай. Специалисти по възстановка на престъпления. Медици, които са готови да потвърдят, че раните на Суейд съвпадат с предположението за извъртяна ръка. Те прегледаха доказателствата, доклада на съдебния лекар, раните, барутните петна по ръцете на Суейд. Ще заявят, че в колата е имало борба. Схватка за пистолета. Имаме сведения за покупката на оръжието. Мисля, че е било самозащита. Тя носеше пистолета в чантата си. Мисля, че онази вечер го е извадила.
— Може и тъй да е станало — казва Джона. — Само че не знам.
— Какво не знаеш?
— Не знам какво е станало. Не съм бил там.
Въздъхвам дълбоко и се заглеждам над рамото му към отсрещната стена.
Джона клюмва.
— Ако искаш да им кажа, че съм бил там, ще го направя. Ще им кажа, че съм се борил за пистолета.
Поклащам глава.
— Само ако е истина.
Иначе ще е лъжесвидетелство и не мога да си представя нещо по-опасно от това — Джона да разправя опашати лъжи пред съдебните заседатели.
Той тръсва глава.
— Защо просто не ме призовеш да им кажа, че не съм бил там?
— Защото няма да ти повярват. Какво ще обясниш, когато Райън те попита как онази рибешка кръв е попаднала върху дрехите на Суейд?
— Че не знам.
— А когато ти напомни какви заплахи си изрекъл пред Брауър? Какво ще отговориш? Че е било просто майтап?
— Може би — казва той.
— Значи не си бил ядосан?
— Бях, но нямаше да я убия.
— Тогава защо го каза?
— Хората непрекъснато дрънкат неща, които не мислят.
— И ти ли?
Джона не отговаря. Вече разбира проблема. Е, би запитал Райън, тогава ли излъгахте, или сега?
И все пак не ме напуска чувството за нещо нелепо. При толкова много веществени доказателства, свързващи Джона с местопрестъплението, има въпроси, на които Райън не е отговорил. Защо една жена, срещала Джона само веднъж, и то при враждебни обстоятелства, ще влиза в колата му? За какво изобщо са разговаряли, та тя да изпуши не една, а цели две цигари? И може би най-важното, като се имат предвид конкретните съдебни заседатели: защо една елегантна жена като Суейд, която се облича безупречно, макар и малко странно в тия тореадорски костюми, доброволно ще скочи върху оплесканите покривала на Джона? Последният въпрос противоречи на всякаква женска логика и Райън ще трябва да се пребори с него или да гледа как го развявам пред девет жени в ложата.
27
— Обвинението призовава Сюзан Маккей.
Райън се мъчи да не ме гледа, но накрая не устоява и крадешком хвърля страничен поглед. По лицето му е изписано задоволство.
До този момент двамата с Хари предполагахме, че Райън държи Сюзан да виси в коридора като своеобразно наказание. Мотае я вече цяла седмица, задето ми помогна за пистолета на Суейд — факт, който така и така щяхме да открием.
Джона се привежда към мен. Ние с Хари сме го притиснали здраво от двете страни, за да предотвратим повторение на вчерашния гаф.
— Мислех, че сте приятели — прошепва той толкова високо, че неволно се озъртам към заседателите. Дано онези от предния ред да нямат добър слух.
Вдигам длан пред устата си.
— Не е по нейно желание. Викнаха я с призовка.
— О! — Той се замисля за миг, после кимва. — Сигурно ще им разкаже какво стана в нейния кабинет. Как побеснях и си излязох.
Може и да не се наложи, ако той продължи да приказва. Хващам го за лакътя и му правя знак да мълчи.
В същата секунда отеква потрепване на дамски токчета по твърдия под. Няма нужда да се оглеждам. Знам, че Сюзан е в залата. Усещам с врата си топлината на нейния поглед като лазерен лъч.
Напоследък тя бе взела да се успокоява и приемаше моите нощни уверения, че Райън няма да я призове. В края на краищата Брауър също чу заплахите в кабинета ми. Сюзан няма какво да добави.
Макар и доведена по принуда, тя пристъпва решително през вратичката в преградата. Застава на свидетелското място и вдига ръка. В този момент не гледа служителя, който опява все същото: Заклевате ли се да казвате истината, цялата истина… Гледа мен. Подозирам, че сега я изпълва не гняв, а нормалното човешко чувство при внезапна заплаха: бий се или бягай.
— Седнете, моля — казва Райън. — Представете се. Име, фамилия и адрес за протокола. Фамилията по букви, ако обичате.
— Сюзан Маккей.
Усещам, че е изплашена. Тя изплюва фамилията си буква по буква, после дава служебния си адрес вместо домашния. Райън сякаш не забелязва. Журналистите от първия ред доста ще се озорят, ако решат да я търсят. И телефонът й не е в указателя.