Прах от мечти
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-153-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прах от мечти». Краткое содержание книги:
Въпреки всичките си съмнения, подозрения и дори страхове, Танакалаян не се поколеба да изпита гордост от този момент. Въздействието на думите на Смъртния меч върху канцлера и конквестора го изпълни с дивашко задоволство. „Игри ще ни играете, така ли? Хундрилите може да са ужилили, но перишите ще ръфат и дерат.“
Нямаше да приемат казаното от Кругава за блъф, защото не беше блъф и и двамата го разбираха ясно.
Нито щяха да приемат състоянието на война, знаеше Танакалаян — нито тук срещу перишите, нито срещу Изгорените сълзи. Тия глупаци бяха объркали сметките си много лошо.
А сега щеше да започне отчаяно подновяване на преговори и позициите, които до този момент бяха равни — както изискваше благоприличието, — вече нямаше да са равни.
„В края на краищата в този момент вие може да се изправите, приятели, пред две настръхнали, разгневени армии и ще се разтреперите от страх.“
„Почакайте само да срещнете и Ловците на кости.“
След припрените уверения в желание нещата да се уредят мирно канцлерът и конквесторът си тръгнаха надолу по склона, като оставиха нелепите си столове. Робите се затътриха след тях в махаща ветрила тълпа.
Кругава въздъхна и рече:
— Струва ми се, сър, че болкандо са очаквали хундрилите да се окажат съвсем дребна досада, ограничени в околностите на поселението си. Лесно удържими. Или пък лесно изтикани през границата в Пустинните земи. Тази представа неизбежно ги е довела до заблудата, че могат да ни изолират тук и да ни ликвидират без усилие.
— Значи през цялото време е била замисляна засада?
— Или заплаха от нея, за да спечелят повече отстъпки.
— Но ако хундрилите няма нито да останат в границите на резервата си, нито да се изтеглят през границата, остава само един възможен курс.
Тя кимна.
— Мушкащо копие. Гал ще поведе хората си в самото ядро на кралството. Щит-наковалня, уведомете командването, че тръгваме в поход две камбани преди разсъмване…
— Дори това да означава, че ще ни преследва ескортът на Болкандо?
Тя се озъби.
— Видяхте ли войските им, сър? Голи да тръгнат, пак няма да могат да ни настигнат. Само обозът им е три пъти по-голям от войниците в колона. Тази армия не знае какво е поход.
И се понесе надолу като безформена буца олово, за да изпревари двамата делегати на Болкандо.
Танакалаян пък тръгна към лагера на перишите.
Насекомите бяха наистина влудяващи.
Дъждът биеше безмилостно и правеше света сив, а каменистият път се превръщаше в кипнала река. Високите черни стволове на дърветата изникваха изведнъж пред погледа, а след това се отдръпваха на вълни. Ян Товис яздеше бавно. Промазаното й с восък наметало бе стегнато плътно около нея, с вдигната върху шлема качулка. След два дни и три нощи порой беше премръзнала и прогизнала до кости. Откакто бе оставила Междуградския път, на пет левги от Дреш, за да отцепи право на север, където бе оставила хората си, левга след левга от този лес трупаше тежестта си на плещите й. Спускането й към брега бе също така пътуване в миналото, цивилизацията изтляваше в призрачни надежди зад гърба й. Голи сечища, оградени от купища отрязани клони, изсечени храсти и изровени пънове, тройните коловози на лъкатушещи пътеки за извличане на трупи, сметта от стари биваци и куповете пепел и ями на въглищари: това бяха следите от бруталното натрапване на дрешката алчност и ненаситност.
Като с островите при Завоя на Кетър, разрухата бе неминуема. Докато минаваше през старите лагери на дървосекачите, беше видяла ерозията на почвата, дълбоките каменисти дерета, прорязали всяко сечище. А докато беше в Дреш, за да даде оставката си, бе забелязала напрежението сред гарнизонните бойци. След кралския декрет, прекратяващ сеченето, бе имало бунтове — повечето богатство на града идваше от гората в края на краищата и макар кралската забрана да беше временна, докато кралските агенти наложат нова система — основаваща се на устойчиво поддържане, — вонята на паника задушаваше градските улици.