Прах от мечти

Пътеката най-сетне се събра с един път на шейките, свързвал някога две крайбрежни села, и тя продължи по него.

Дъждът пак стана пороен, съсъкът му се усилваше до рев, водата се сливаше в плътна завеса пред очите й.

Конят й изведнъж спря, тя вдигна глава и видя самотен ездач, преградил пътя й.

Приличаше на фигура, изваяна от течаща вода.

— Чуй ме — заговори тя високо и с неочаквано груб глас. — Наистина ли си въобразяваш, че можеш да вървиш след нас, братко?

Йедан Дериг не отвърна — типично за упорития му нрав.

Искаше й се да го наругае, но знаеше, че и това ще е безполезно.

— Ти изби вещиците и магьосниците. Пули и Скуиш не са достатъчни. Разбираш ли с какво ме натовари, Йедан?

При тези думи той се изправи в седлото си и въпреки полумрака тя видя как се стегнаха челюстите му, докато обмисляше отговора си.

— Не можеш. Не трябва. Направи това пътуване по смъртен път, сестро.

— Защото само по него можеш да ни последваш, както си прогонен.

Но той поклати глава.

— Пътят, който търсиш, е само обещание. Никога не е опитван. Обещание, Ян Товис. Ще рискуваш ли живота на народа ни в такова нещо?

— Ти не ми остави избор.

— Хвани смъртния път, както каза, че ще направиш. На изток към Блуроуз и оттам през морето…

Искаше й се да му закрещи. Но само се озъби.

— Ти си проклет глупак, Йедан. Видял ли си лагера на нашия — на моя — народ? Населението на целия остров — стари затворници и семействата им, търговци и продавачи, бандити и пирати — всички се присъединиха към нас! Без дори да броим шейките, в моя лагер има близо десет хиляди бежанци ледерии! Какво да правя с всички тях? Как да ги изхраня?

— Те не са твоя отговорност, Сумрак. Разпръсни ги — островите вече са почти под водата. Кризата е за крал Техол — за Ледер.

— Забравяш, че Втори девичи обяви независимост — сопна се тя. — И ме направи кралица. В мига, в който стъпим на континента, ние ставаме нашественици.

Той кривна глава.

— Казват, че кралят е състрадателен човек…

— Може и да е, но какво ще си помислят всички останали — всички тези хора, през чиито земи ще трябва да минем? Когато ги молим за храна и подслон? Когато гладът сграбчи душите ни така, че просията се превърне в настояване? Северните територии още не са се съвзели от Едурската война — нивите останаха на угар; местата, по които бе развихрена магия, сега гъмжат от кошмарни същества и отровни растения. Няма да натоваря най-уязвимите поданици на крал Техол с петнайсет хиляди отчаяни натрапници!

— Върни ме тогава — каза Йедан. — Трябвам ти за…

— Не мога! Ти си Вещероубиец! Ще те разкъсат на парчета!

— Тогава си намери достоен мъж — крал…

— Йедан Дериг, отдръпни се от пътя ми. Няма повече да говоря с теб.