Прах от мечти

— Това, което трябва да разберем — заговори той с все още пресипнал глас след тирадата, която бе изнесъл преди малко пред отбрана компания от търговски агенти и шпиони, — е характерът на връзката между нашите приятели периши и хундрилските разбойници.

— Така е — отвърна Рава. — Само че, доколкото си спомням, перишите като че ли се придържат към една нелепо извисена представа за чест. Щом им представим нашата версия за внезапното и необяснимо избухване на хундрилите… след като им разкажем за жестокостите и за избиването на стотици, ако не и на хиляди невинни… — Канцлерът се усмихна. — Убеден съм, че за наше огромно облекчение ще видим крайно строго осъждане от страна на Смъртния меч.

Авалт кимна рязко.

— Което ще ми позволи да съсредоточа силите си върху съкрушаването на хундрилите, без да се налага да се безпокоя от перишите.

Воднистите очи на Рава се плъзнаха по Авалт.

— Има ли повод за безпокойство, конквестор? Не разполагаме ли с военната мощ да унищожим и двете сили, ако се наложи?

Авалт се вцепени.

— Разбира се, канцлер. Но забравихте ли последните разузнавателни данни от Ледер? Третият елемент в този чуждоземен съюз се кани да мине през кралството ни. Вероятно дори тогава бихме могли да съкрушим и трите сили. Но на ужасна цена. Нещо повече, все още не знаем какви споразумения са сключени между ледериите и тези малазанци — би могло накрая да се въвлечем в същата тази война, която се стараем да избегнем по всякакъв възможен начин…

— Което издава измамните ни намерения по отношение на предполагаемите ни съюзници, сафините и ак’рините.

— И прави очевидна измяната, която им готвим — но изведнъж ще се окажем неспособни да я подкрепим със сила. Едно е да даваме обещания и след това да изоставим съюзниците си на бойното поле — ако не можем да окупираме земите на тези съюзници, след като армиите им бъдат унищожени, цялото начинание пропада.

— Да приемем, засега — каза Рава, — че ледерийската заплаха вече не съществува, тъй че не се налага великият Съюз Болкандо да показва хартиените си нокти. Това, пред което сме изправени в момента, в най-лошия случай, са три несвързани помежду си армии, минаващи всяка по свой отделен маршрут през кралството ни. Една от тях вече ни е накървавила носа, но вероятно хундрилите бързо ще се оттеглят, след като задоволиха жаждата си за кръв. Ще си вземат плячката и ще побегнат в Пустинните земи. Естествено, това ще е фатална грешка — трябва само да преместим няколко легиона от вашата Трета Редовни да заемат граничните фортове и окопите, тъй че изпълзелите обратно останки от хундрилите да не представляват заплаха. — Канцлерът вдигна пръст. — Трябва да се разпоредим командирите ни да се възползват от поробването на хундрилските бежанци.

— Разбира се.

— По този начин ни остава да се справим с перишите и малазанците, а по всичко личи, че и едните, и другите са високо цивилизовани. Дотолкова, че да осъдят хундрилските ексцесии и дори донякъде да се почувстват виновни. Всъщност биха могли да предложат репарации.