Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
В далечината кънтеше лаят на полицейските кучета, водещи отряда карабинери, който издирваше из лабиринта Елена Возо, избягалия свещеник… и Хари Адисън. Роскани нямаше доказателства. Беше просто догадка, нищо повече. Но някак усещаше, че американецът е бил тук и е помогнал на брат си да избяга.
Инспекторът извади от джоба си начената шоколадова бисквита, разви станиола и докато я захапваше, надигна глава.
Хората в хеликоптера горе координираха действията на екипите от Групо Кардинале, които претърсваха скалната местност над пещерата. Край горния изход на асансьорната шахта бяха открили ясни човешки следи. Имаше и следи от гуми — някаква кола беше спирала там за известно време. Все още бе твърде рано да кажат дали това ще ги насочи към русия мъж или бегълците.
Каквото и да бе станало, каквото и да се случеше, едно нещо ставаше безмилостно ясно: Роскани вече нямаше работа с обикновен избягал свещеник и брат му, а с извънредно опитни хора, действащи в международен мащаб и готови да убиват без никакви скрупули. Всеки, който имаше дори и най-неясна представа къде може да бъде свещеникът или какво точно знае, се превръщаше в беззащитна мишена.
95
Когато Хари влезе в пещерата, Дани седеше самичък близо до входа, изпънал счупените си крака със сини шини от фибростъкло. Беше наметнал черното сако на Хари върху тънката болнична престилка.
Хари веднага се огледа наоколо. Къде беше Елена? Обърна се и видя, че Дани го гледа втренчено, сякаш се питаше кой е този човек. Явно бе изтощен до крайност от жестокото пътешествие по подземните канали. Състоянието му се влошаваше и Хари изпита ужас, защото не знаеше колко още може да издържи и дали му остават сили да оздравее.
— Дани, знаеш ли кой съм?
Дани само мълчеше и гледаше. Плахо, неуверено.
— Аз съм брат ти Хари.
Най-сетне Дани кимна колебливо.
— Намираме се в една пещера в Северна Италия.
Дани пак кимна, ала все тъй неуверено, сякаш разбираше думите, но не и значението им.
— Знаеш ли къде е сестрата? Монахинята, която се грижи за теб. Къде е?
Няколко секунди Дани изобщо не реагира. После бавно, мъчително извъртя очи наляво. Хари погледна натам и зърна в дъното на пещерата неголям отвор, през който се лееше слънчева светлина. Оставяйки Дани, той пристъпи натам. Елена стоеше със смъкната дреха, гола до кръста. Изненадана, тя бързо закри гърдите си.
— Извинявайте — каза Хари и отново се вмъкна в пещерата.
След малко Елена влезе напълно облечена и смутено започна да обяснява:
— Съжалявам, мистър Адисън. Дрехите ми бяха мокри. Изсуших ги на камъните заедно с вашето сако и престилката на брат ви. Той спеше, докато аз… не бях облечена…
Хари се постара да прогони с усмивка неловкия момент.
— Разбирам…
— С камионетката ли дойдохте?
— Да.
— Хари?… — прозвуча глас зад тях.
Дани бе извил глава настрани и гледаше как пристъпват към него. Беше сигурен, че вижда Хари. И Елена — нея разпозна по-лесно, защото го придружаваше от доста време. Помагаше му да се чувства свързан с реалността. Ала бе толкова слаб… Самото мислене — къде се намират, как е дошъл Хари — изискваше върховни усилия. Сетне в паметта му изведнъж изплува споменът как Хари го хваща за ръка и му помага да се измъкне от водата. След това как се спогледаха и осъзнаха, че подир толкова време отново са заедно.
— Аз… — Дани докосна челото си. — Не мисля… много… ясно…
— Няма нищо, Дани — тихо каза Хари. — Всичко ще е наред.
— Това трябваше да се очаква, мистър Адисън — сериозно изрече Елена, гледайки Дани. — Спокойно го казвам и пред отец Даниъл, защото той също трябва да разбере, че е пострадал сериозно… Състоянието му се подобряваше, но преживяното го върна назад… Според мен физически ще се възстанови… Но може да има проблеми с говора или паметта… Само времето ще покаже доколко е в състояние да си ги възвърне. — Тя се обърна към Хари. Изведнъж я обзе страх. — Далеч ли е колата? Колко път има дотам?
Хари се поколеба, после погледна Дани. Боеше се, че може да го разтревожи или изплаши, затова хвана Елена за ръката и я изведе навън, уж да покаже как е пристигнал.
Щом излязоха от тунела и заобиколиха скалите, които го прикриваха откъм езерото, Хари се завъртя към монахинята.