Сянката на вятъра
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сянката на вятъра». Краткое содержание книги:
— Прави с мен каквото искаш — прошепна тя.
Беше на седемнайсет години и целият живот бе пред нея.
29
Смрачаваше се, когато напуснахме имението, обгърнати в сини сенки. Бурята бе преминала в ситен, студен дъждец. Исках да върна ключа на Беа, но погледът й ми даде да разбера, че предпочита аз да го задържа. Спуснахме се по Пасео де Сан Хервасио с надеждата да намерим такси или автобус. Вървяхме мълчаливо, хванати за ръка и без да се поглеждаме.
— Няма да мога да се видя с теб до вторник — обади се Беа с разтреперан глас, сякаш изведнъж се бе усъмнила в желанието ми да я видя отново.
— Ще те чакам тук — рекох.
Приемах за даденост, че всичките ми срещи с Беа ще стават между стените на тази огромна стара къща, че останалата част от града не ни принадлежи. Даже имах чувството, че крепкостта на ръката й отслабва, докато се отдалечавахме от това място, че силата и топлината й намаляват с всяка крачка. Когато стигнахме булеварда, видяхме, че улиците са, кажи-речи, пусти.
— Тук няма да намерим нищо — рече Беа. — По-добре да се спуснем по „Балмес“.
Поехме бързо по улица „Балмес“, като вървяхме под короните на дърветата, за да се предпазим от ръмящия дъжд и може би отново да срещнем погледите си. Струваше ми се, че Беа все повече ускорява крачка, че почти се дърпа от мен. За миг си помислих, че ако пусна ръката й, ще хукне да бяга. Въображението ми, все още опиянено от допира и вкуса на тялото й, пламтеше от желание да я притисне на някоя пейка, да я целуне, да изтърси цял куп глупости, които биха накарали всеки страничен човек да се пръсне от смях за моя сметка. Беа обаче пак се бе отдръпнала в себе си. Нещо я ядеше отвътре, безмълвно и настойчиво.
— Какво има? — тихо попитах аз.
Тя ми отправи една прекършена усмивка, пълна със страх и самота. Тогава се видях през нейните очи: просто едно безхитростно момче, което мислеше, че е покорило целия свят за един час, а още не знаеше, че би могло да го загуби само за минута. Продължих да вървя, без да очаквам отговор. Най-сетне се пробуждах. След малко чухме шума от уличното движение и въздухът сякаш пламна от топлината на лампите и светофарите, които ме накараха да мисля за невидима стена.
— По-добре да се разделим тук — каза Беа и пусна ръката ми.
На ъгъла се виждаха светлините от една редица таксита като процесия светулки.
— Както искаш.
Беа се наведе към мен и докосна бузата ми с устни. Косата й миришеше на восък.
— Беа — подех аз, почти безгласно, — обичам те…
Тя мълчаливо поклати глава и запечата устните ми с ръка, сякаш моите думи я нараняваха.
— Вторник, шест часа — съгласен? — попита тя.
Кимнах отново. Видях как се отдалечи и изчезна в едно такси, почти непозната. Един от шофьорите, който бе следил тази размяна на реплики с око на рефер, ме наблюдаваше любопитно.
— Сега какво? Отиваме ли си вкъщи, шефе?
Пъхнах се в таксито, без да мисля. Очите на шофьора ме изучаваха от огледалото. Моите изгубиха от поглед колата, която отнасяше Беа — две точки светлина, чезнещи в кладенец от мрак.
Успях да заспя, чак когато зората плисна тонове сива светлина върху прозореца на стаята ми, също тъй унила. Събуди ме Фермин, който хвърляше камъчета по прозореца ми от църковния площад. Навлякох първото, което попадна пред погледа ми, и слязох да му отворя. Фермин преливаше от своя непоносим ентусиазъм на ранобудник. Вдигнахме решетките на витрината и окачихме табелата ОТВОРЕНО.
— Ама какви са тия сенки под очите, Даниел? Грамадни като строителен терен. Вижда се, че сте го ударили на живот.
Отидох в задната стая, сложих си синята престилка и му подадох неговата, или по-скоро ядно му я подхвърлих. Фермин я улови във въздуха с лукава усмивка.
— По-скоро животът ме удари — рекох.
— Каламбурите ги оставете на дон Рамон Гомес де ла Серна63, че вашите са направо анемични. Хайде, разказвайте.
63
Рамон Гомес де ла Серна (1888–1963) — испански писател и драматург, пропагандирал авангардистките течения; създател на нов литературен жанр — грегерия (кратка остроумна сентенция, основана на игра на думи). — Бел.прев.