Сънят на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънят на сукубата». Краткое содержание книги:
Това изтри самодоволната усмивка от лицето на Нифон. Зад мен всички изведнъж се оживиха.
— Мамка му! — изкрещя Джером. — Махнете я от него!
Силни ръце ме дръпнаха назад, Коди и Хю ме бяха хванали за ръцете. Опитах се да се боря с тях и да се докопам до свития на земята Нифон. Приятелите ми бяха прекалено силни. Не успях да се освободя, а не ми беше останала енергия да се трансформирам.
— Изгони го, Джером! — изкрещях. — Изгони го, или кълна се в Бога, наистина ще го разкъсам на парчета. Той се беше погрижил да се проваля с Тоуни! Той доведе Никта тук, за бога, мамка му! Изгони го!
Видях лицето на шефа си. Не обичаше да му крещят и да му заповядват, най-вече пред публика. Изражението му беше сурово и ядосано. Виждах, че иска да ми затвори устата, но после нещо в изражението му се промени. Той насочи вниманието си към Нифон.
— Изчезни — каза демонът.
Нифон зяпна от изненада. Всъщност заприлича на риба.
— Джером! Не можеш…
— Изчезни. Знам какво искаше да направиш, но не трябваше да го правиш зад гърба ми. Връщай се в хотела и до утре да те няма в града.
Нифон понечи да протестира, но после погледна Джером, погледна мен и отново погледна Джером. Преглътна, изправи се със залитане и взе куфарчето си от дивана. Погледна за последно към мен и избяга през вратата.
Погледът на Джером се отправи към Тоуни, която се беше свила до стената в отчаян опит да изчезне.
— Тя няма вина — казах бързо. — Не я наказвай.
Джером проучи лицето й още няколко секунди и въздъхна нетърпеливо.
— По-късно. Ще се разправям с теб по-късно. — Не бях сигурна дали това беше хубаво или не, но фактът, че не я насмете на място, беше добър знак. Ако съдех по благодарния й поглед, и тя беше на моето мнение.
Коди и Хю все още ме държаха здраво, но след няколко секунди ме пуснаха. Рухнах от изтощение и с изненада забелязах, че дишам тежко.
Напрежение изпълни стаята. Накрая Коди попита:
— Къде се научи да биеш десни крошета?
— Няма начин да преживееш Тъмните векове и да не научиш това-онова — пошегува се Питър. Той погледна към разлятото вино и въздъхна. — Петното няма да излезе със сода.
— Джорджи — каза Джером заплашително, — никога вече не ми дръж такъв тон.
Успокоих дишането си и преглътнах настървението, което течеше през мен. Погледнах черните очи на Джером предизвикателно.
— Разбрано — казах. После, неспособна да понеса и изненаданите, и загрижените погледи на приятелите си, избягах от апартамента. Слязох един ред стъпала, преди да се срина и да седна на земята. Зарових лице в ръцете си и заплаках. Мъката най-накрая ме беше повалила.
Няколко минути по-късно чух някой да слиза по стълбите. Хю седна до мен и ме обгърна с ръце. Притиснах лице към гърдите му и продължих да плача.
— Ще го преживееш — каза тихо той.
— Не. Никога няма да го преживея. Аз съм сама. Иска ми се да съм мъртва.
— Не, не искаш. Прекалено си прекрасна и прекалено много хора те обичат.
Вдигнах глава и го погледнах. Никога не бях виждала лицето му толкова състрадателно и толкова сериозно — освен може би когато крещя на Сет на покера. Подсмръкнах и прокарах ръка през мокрите си очи.
— Скъсахме. Нали това искаше? Искаше със Сет да не сме заедно.
Хю поклати глава.
— Харесвам Сет. Искам да си щастлива. Ако можехте да сте заедно, без да има сърдечни терзания, щях да ти дам благословията си. Не мисля обаче, че това е възможно. Според мен така е най-добре.
— Ти му каза, че единственият начин да го оставя на мира е, ако ме нарани. Ако се държи като задник. Той затова ли направи така? Затова ли спа с Мади? Защото само нещо толкова крайно би ме накарало да се дръпна?
Хю се изненада, когато споменах Мади.
— Не знам, сладка. Не знам какво си е мислел.
Въздъхнах и се облегнах на него.
— Никога няма да се съвзема.
— Напротив.
— Ще ми трябва много време.
— Е, ти разполагаш с много време.
26
Навечерието на Нова година.
Уорън, собственикът на «Емералд Сити» беше организирал купон у дома си, за да се изфука, и беше поканил целия персонал, както и още около 50 души. Къщата му беше огромна и той не беше пожалил нито цент. Сервитьори сновяха из тълпата. Барманът приготвяше напитки със замах. Диджей въртеше плочи в ъгъла. Беше най-натруфеното парти, на което съм била цяла година. Всички много се забавляваха.