Сънят на сукубата

Това си мислех и аз от известно време, но признанието й не ме ободри. Само ми напомни колко отвратителни неща ми се случиха през последните две седмици. Втренчих се в нея, все още не можех да се ядосам. Отчасти, защото още не изпитвах никакви чувства, и отчасти, защото просто не си заслужаваше. Нифон я беше използвал, за да изиграе мен, но беше изиграл и нея.

— Добра лъжкиня си — казах й най-накрая. — Не можех да разбера дали ме лъжеш или не. Струваше ми се, че казваш истината, а обикновено ме бива да разчитам хората.

Тоуни се усмихна, съвсем леко, явно изпитвайки нещо като гордост.

— Много лъжех, когато бях смъртна. Занимавах се с измами. — Усмивката й изчезна. — Докато онзи задник не ме изгони заради евтината руса курва. Тя нямаше представа какво прави, но на него пукаше ли му? Не. Задник. Сега съжалява. И двамата съжаляват.

Премигнах. Не очаквах да чуя такова нещо. Не бях сигурна, че искам да го чуя. Изведнъж първоначалното желание на Тоуни да накара мъжете да страдат, звучеше логично — както и защо е продала душата си на първо място. Надявах се настоящия й външен вид да не е някаква пародия на евтината руса курва. Това би било прекалено зловещо.

— Ами… хм, сигурно. Между другото, не е много по-различно да съблазниш един мъж. — Може би защото се движех и говорех, но когато седнах, ленивият ми мозък се пробуди и започна да анализира ситуацията. — Тоуни, защо ми казваш всичко това? Ако работиш за Нифон, той няма да остане доволен, че си развалила прикритието му.

— Така е. Той не знае, че съм тук. Но… но ме беше страх. Знам, че всичко ще излезе наяве, ако кажеш, и не искам да падна с него. Реших, че ако дойда и говоря с теб, ти може би… може би ще ми простиш. Тук започна да ми харесва. Не искам да си тръгвам. А ако накажат него, ще накажат и мен и…

— Чакай, чакай. Спри за малко. За какво да го накажат? Че те е накарал да излъжеш? — намръщих се. — И какво трябва да кажа аз?

Тоуни толкова се изненада, че забрави да говори носово.

— За нея.

— За нея?

— За онази… онази вещица. Онази, която влизаше в сънищата ми…

— Никта? О. Значи така си прикривала сиянието си. Хю беше прав.

— Беше ужасно — каза Тоуни яростно. — Всеки път той ме караше да ходя при нея, за да изсмуче енергията ми. И после сънувах странни сънища.

Мисли, Джорджина, мисли! Всички парченца на пъзела щяха да паснат, ако успеех да изтикам романтичното си бедствие от съзнанието си за малко.

— Ти… си ходила при Никта доброволно? За да изсмуква енергията ти и да не разбера, че ме лъжеш? — Тоуни кимна. — Нифон е знаел за Никта. И двамата сте знаели. И как да я намерим.

— Той я доведе тук, когато тя избяга. Обеща й две сукуби — подсмръкна Тоуни. Погледна ме объркано. — Мислех, че… мислех, че знаеш всичко това. Чух, че си била там, когато са я заловили…