Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Локхарт изпадна в ужас при мисълта на какви опасности се е изложила, макар и придружена от роднини. Тя очевидно все още не разбираше какво става в тази страна, с изключение може би на първите дни на вълненията, когато наистина се беше уплашила за съдбата на баща си и близките ся — добре известни търговци и банкери със солидни връзки в правителството на шаха. За щастие баща й разпръсна опасенията му, прошепвайки му веднъж, че той и братята му от години оказват тайна подкрепа на Хомейни и борбата му срещу шаха. Но щом и Безсмъртните си пробиват път към ръководството на бунтовниците и млади офицери като Карим открито се обявяват на тяхна страна, предстоят ужасни кръвопролития, Том беше сигурен в това.
— Колко души се присъединиха към вас? — попита той, все още без да знае какво решение трябва да вземе.
— Само трима, но Карим каза, че това е добро начало и скоро Бахтияр и привържениците му ще избягат точно както направи шахът.
— Слушай какво ще ти кажа, Шаразад. Днес правителствата на Англия и Канада наредиха на всички свои поданици да напуснат временно Иран. Мак прехвърля нашите служители в Ал Шаргаз до изясняване на обстановката.
— Съвсем разумно.
— Утре тук ще кацне един 125, който ще вземе Джени, Мануела, теб и Азадех, затова иди да си приготвиш…
— О, скъпи, аз няма да заминавам, това не е необходимо. Азадех също… Ако има някаква опасност за нас, татко положително ще ни предупреди навреме… — Видя, че чашата му е полупразна и скочи да му налее още вино, после добави: — Тук съм в пълна безопасност.
— Мисля, че ще бъдеш в пълна безопасност само ако за известно време напуснеш Иран…
— Чудесно е, че проявяваш загриженост за мен, скъпи, но няма причини да заминавам. Утре ще попитам татко, ти също можеш да го сториш… — Къс полуизгоряло дърво пропука и отскочи към решетката на камината. Той понечи да се надигне, но тя вече беше там. — Аз ще го оправя, мили, ти си почивай, сигурно си уморен. Може би утре ще намериш време да отидем заедно при татко. — Ръцете й сръчно оправиха огъня, галабията и продължаваше да стои на облегалката на близкия стол. Тя забеляза погледа му и на лицето й се появи усмивка.
— Защо се смееш?
Вместо отговор, тя отново се усмихна, грабна дрехата и игриво изтича навън. Все още неспокоен, Локхарт отправи поглед в огъня и се опита да подреди аргументите си, тъй като не искаше да й се налага. „Ако трябва, и това ще направя — реши той. — Господи, колко неприятности се струпаха наведнъж! Чарли изчезна, Ковис е в руини, убиха Киаби, Шаразад се пъха в центъра на въстанието! Тя е луда — да се подлага на такъв риск! Ще умра, ако я изгубя! Господи, закриляй я, който и да си, където и да се намираш!“
Холът беше огромен. В далечния му край беше разположена масата, край която можеха да се хранят дванадесет души, но те рядко я използваха, тъй като предпочитаха да посрещат гостите си по ирански маниер — на пода, където постилаха голяма покривка и се настаняваха на възглавниците около нея. Рядко носеха обувки вътре, особено дамски с високи токове, които биха повредили дебелия килим. В апартамента имаше пет спални, три бани и два хола — вторият се намираше в другия край на жилището и обикновено го използваха поотделно: тя да приема приятелките си, а той — за делови разговори.
Живееха щастливо, той нямаше нищо против роднините й. Освен това баща и държеше на уговорката им в навечерието на сватбата — в продължение на три години Том да се придържа към иранския начин на живот, а след това да реши дали да напусне страната, със или без Шаразад. „Дотогава, с помощта на Аллаха и неговия Пророк, ще притежаваш достатъчно опит, за да направиш правилен избор, ще имаш синове и дъщери, защото макар и слаба като европейка и разведена веднъж, дъщеря ми е съвсем здрава и нормална жена“ — каза му любезно баща й, влиятелният Яред Бакраван.
— Тя все още е много млада — отвърна му Локхарт. — Може би ще решим, че е твърде рано за деца.
— Никога не е рано — остро отвърна баща и. В свещената книга го пише съвсем ясно — жената трябва да има деца, домът и има нужда от тях. Без деца жената се променя и става нещастна. Това е най-сериозният проблем за любимата ми дъщеря Шаразад. Някои неща от модерния живот одобрявам, но други не мога да приема.
— Но ако ние двамата стигнем до решението, че все още е рано…
— Такова решение тя не може да взема! — смаяно го погледна Яред Бакраван, дребен закръглен мъж с бяла коса, още по-бяла брада и твърди очи. — Дори обсъждането на подобен проблем с нея е немислимо! Ако не се научиш да мислиш като иранец, бракът ви няма да трае дълго. А дори и няма да започне както трябва. Да не би ти да не искаш деца?