Криптата на флорентинеца
- Автор: Колдуэлл Йен, Томасон Дастин
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-619-X
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Криптата на флорентинеца». Краткое содержание книги:
Въоръжени с този последен ключ, двамата приятели се гмурват в странния свят на Хипнеротомахия — свят на забравена ерудиция, странни сексуални желания и ужасяващо насилие. Но точно когато започват да осъзнават размера на своето откритие, заснеженото студентско градче е потресено: един отдавнашен изследовател на книгата е застрелян в пустите нощни зали на историческия факултет.
— Добре.
Опипването продължава по гърба, лакътя, китката и главата. За всеки случай тя използва и стетоскопа, после сяда. Лекарите са като комарджии, вечно търсят печелившата комбинация. За тях пациентите са като игрални автомати — дърпай, мушкай, опипвай и рано или късно ще удариш джакпота.
— Имаш късмет, че не е по-зле — казва тя. — Няма счупване, но меките тъкани са натъртени. Ще го усетиш, когато мине ефектът от болкоуспокояващите. Слагай компрес с лед по два пъти на ден и след седмица ела да те видим.
От нея лъха земен мирис на пот и сапун. Очаквам всеки момент да извади кочан рецепти и си спомням каква камара лекарства бях натрупал навремето. Но вместо това тя казва:
— Имаш посетител.
Казва го тъй любезно, че за момент си представям как отвън чака някой приятел — може би Джил или дори майка ми, пристигнала със самолет от Охайо. Изведнъж почвам да се чудя колко време е минало, откакто ме измъкнаха от подземията.
На вратата обаче се появява напълно непознато лице. Пак жена, но не е лекарка. И определено не е майка ми. Ниска, трътлеста, с черна пола до средата на прасеца и плътни черни чорапи. Бялата блуза и червеното сако й придават кротък, почти майчински вид, но най-напред ми хрумва, че е от университетската администрация.
Лекарката и посетителката се споглеждат, после сменят местата си — едната идва, другата си отива. Жената с черни чорапи спира на две крачки от леглото и прави знак на Пол да се приближи. Тихо си казват нещо, после Пол ненадейно ме пита дали съм добре, изчаква да кимна и излиза навън, където го чака непознат мъж.
— Полицай — казва жената, — бихте ли затворили?
За моя изненада той кимва и ни оставя насаме. Жената тромаво пристъпва до мен, като попътно надниква към леглото зад преградата.
— Как се чувстваш, Том?
Тя сяда на стола, където седеше Пол, и седалката напълно изчезва от поглед. Има бузи като на хамстер. Говори тъй, сякаш са натъпкани с ядки.
— Не много добре — отговарям аз предпазливо. Извъртам към нея дясната си страна, за да види превръзката.
— Да ти донеса ли нещо?
— Не, благодаря.
— Миналия месец синът ми беше тук — казва разсеяно тя, търсейки нещо в джоба на сакото си. — Операция на апендикса.
Тъкмо се каня да питам за името му, когато тя изважда от нагръдния джоб на сакото малък черен калъф.
— Том, аз съм детектив Гуин. Бих искала да си поговорим за вчерашните събития.
Жената разтваря калъфа, за да видя значката, после пак го прибира в джоба си.
— Къде е Пол?
— Разговаря с детектив Мартин. Искам да ти задам няколко въпроса за Уилям Стийн. Знаеш ли кой е той?
— Той умря снощи.
— Беше убит. — Тя подчертава последната дума с кратко мълчание. — Познаваше ли го някой от твоите съквартиранти?
— Да, Пол. Работеха заедно в Института за авангардни науки.
Тя изважда стенографски бележник.
— Познаваш ли Винсънт Тафт?
Нещо невидимо притиска слепоочията ми.
— Защо?
— Нанасял ли си му побой?
— Не бих го нарекъл побой.
Тя си записва нещо.
— Беше ли снощи в музея заедно със съквартиранта си? — пита тя, прелиствайки папката, която е донесла.
Въпросът може да има хиляди последствия. Напрягам памет. Пол закри пръсти с ръкавите на ризата си, когато пипаше писмата на Стийн. Никой не би могъл да види лицата ни в тъмното.
— Не.
Тя подвива устни както правят някои жени, след като си сложат червило. Физиономията й си остава загадъчна. Най-сетне вади един лист от папката и ми го подава. Оказва се фотокопие от списъка за посещения, който подписахме двамата с Пол. Датата и часът са отбелязани отстрани.
— Как влязохте в библиотеката на музея?
— Пол знаеше кода за достъп — предавам се аз. — Беше го научил от Бил Стийн.
— Бюрото на Стийн беше част от местопрестъплението. Какво търсехте?
— Не знам.
Жената ми хвърля съчувствен поглед.
— Мисля, че нямаш представа в какви неприятности се е забъркал твоят приятел Пол.
Чакам я да уточни, да подхвърли някой юридически термин, но вместо това тя казва:
— В списъка е записано твоето име, нали? — Вдига листа и го връща в папката. — И ти си нападнал доктор Тафт.
— Не съм…
— Странно, че точно твоят приятел Чарли се е опитал да спаси Уилям Стийн след падането.