Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
Франсис, която не искаше да гледа, стоеше с гръб към тях. Тимс, размахал юмруци, прекалено много й напомняше за нощта на „неприятния инцидент“ с Джийн. Имаше нещо смущаващо в силата на удара му, в жестоко стиснатите му челюсти, докато нападаше бледия си противник, от което ставаше студено дори в тази жега. Беше се запитала, когато двете с Джийн сядаха заедно, дали да не се оттеглят заради момичето. Но безспорният интерес на Джийн бе доказателство, че е била твърде пияна онази вечер, за да знае какво е видял Тимс или какво е направил някой друг изобщо.
- Дано не се разгорещят прекалено - каза сега Джийн, настанявайки се по-удобно на мястото до Маргарет. Явно й беше трудно да седи на едно място. През последния час непрекъснато обикаляше напред-назад между ринга и столовете на палубата. - Не сте ли чули? Водата е свършила.
Маргарет я погледна сепнато.
- Какво?
- Не водата за пиене, а помпата не работи както трябва и няма да има за пране, за миене на коси и всичко останало, докато не я поправят. Само за крайни нужди. Можете ли да си представите? В тази жега! - Тя размаха ръка пред лицето си. Казвам ви, в банята имаше истински бунт. Онази Айрийн Картър може и да е дама от висшето общество, но само да я бяхте чули, когато спря водата на душа й. Даже Денис щеше да се изчерви.
През изминалата седмица Джийн си бе върнала доброто настроение дотолкова, че неспирното й и предимно лекомислено бъбрене сякаш бе придобило нова сила.
- Знаете ли, че Ейвис ще се бори с Айрийн за титлата Кралица на „Виктория“? Следобед ще има конкурс за най-хубави крака. Ейвис е успяла да убеди офицера да й позволи да слезе при багажа и да си вземе оттам най-хубавите обувки. С десетсантиметрови токчета в тъмнозелен сатен, които да отиват на банския й.
- Ооо.
Тимс удари противника си с ъперкът, последван от ляво кроше и отново удар отляво.
- Добре ли си, Меги?
Франсис подаде на Маргарет сладоледа, който държеше в протегнатата си ръка вече няколко секунди, без да я забележат, като размени кратък поглед с Джийн.
- Не е нещо, свързано с бебето, нали?
Маргарет се обърна към тях.
- Не, добре съм. Честно.
Не искаше да погледне никого в очите.
- О, Денис отново победи. Ще видя дали някой не иска да се обзаложи с мен. Казвам ви, никой не ще да приеме залог срещу него. Не и както я кара. - Джийн стана, изпъна полата си и отиде при другите зрители.
Маргарет и Франсис останаха да седят мълчаливо, стиснали сладоледите си. В далечината забелязаха някакъв танкер да минава по линията на хоризонта и двете го проследиха с поглед, докато вече не се виждаше нищо.
- Какво е това?
Маргарет погледна писмото, което стискаше в ръка, явно едва сега осъзнаваше, че името на адресата се вижда ясно.
Франсис не каза нищо, но в очите й се четеше въпрос.
- Във водата ли... щеше да го хвърлиш?
Маргарет се загледа в тюркоазените вълни.
- Би било... хубаво. Имах един пациент, чиято любима жена беше загинала при бомбардировка в Германия. Написа й прощално писмо, което сложихме в бутилка и пуснахме зад борда на болничния кораб.
- Искам да го изпратя - каза Маргарет.
Франсис отново погледна плика и провери дали е прочела правилно името. После озадачено погледна Маргарет. Зад нея на висок глас почнаха да спорят за някакво провинение на ринга, но тя не отклоняваше поглед от жената до себе си.
- Излъгах каза Маргарет. - Оставих те да си мислиш че е мъртва, но тя не е. Напусна ни. Няма я вече две години и половина.
- Майка ти?
- Да. - Тя размаха писмото. Не знам защо го донесох тук горе.
И тогава Маргарет започна да разказва, отначало тих а после сякаш вече не я бе грижа кой може да я чуе.
За тях беше истински шок. Най-меко казано. Бяха се върнали един ден и бяха заварили вечерята да къкри на печка ризите - прилежно огладени на рафта, подовете - почистени и излъскани, и една бележка. Не можела да издържа повече, така беше написала. Била изчакала, докато братята на Маргарет се върнат от фронта, докато Даниъл стане на четиринайсет и вече е мъж, а сега смятала задълженията си за изпълнени. Обичала всички, но трябвало да се помъчи да създаде и собствен живот, докато още имало нещо в нея. Надявала се, че ще разберат, но знаела, че няма да успеят.
Беше накарала Фред Бриджмън да я вземе и да я закара до гарата, след което си бе заминала, вземайки само един куфар с дрехи, четиридесет и два долара спестени пари и от по-хубавите снимки на децата от стената.