Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
Мислено Никол отново си представи онова бледо лице, озарено от луната. Нямаше покана в погледа й, нито кокетство. Тя не беше от жените, които смятат флиртуването за компенсация на положението си на омъжени. Но имаше нещо в погледа й. Някакво разбирателство помежду им. Връзка. Тя го познаваше. Това усещаше той.
- О, за бога - каза той гласно, докато сваляше крака от хамака. Нямаше намерение да казва нещо, затова се почувства неловко, когато стъпи долу.
- Какво има, Никол, скъпи? - Джоунс Уелсеца остави писмото си. - Някой да не ти е вързал корсета прекалено стегнато днес? Не си арестувал достатъчно мъже напоследък, а?
Никол затвори очи. Смъдяха и го дразнеха. Въпреки умората, сънят му убягваше. Преследваше го денем, понякога му се струваше, че ще го улови. После, когато се отпуснеше, дрямката му се изпаряваше и оставаше онзи образ зад затворените му клепачи. И една болка в душата! „Как мога да мисля така?“, питаше се той. „Тъкмо аз.“
- Главоболие - каза той сега, докато разтриваше челото си. - Както сам каза. От налягането е.
Струваше му се, че вече не може да изпитва никакви чувства. Че е толкова шокиран от ужасите на войната, от загубата на толкова близки около него, че както мнозина, се е затворил в себе си. Сега, принуден да се вгледа внимателно в поведението си, смяташе, че вероятно никога не е обичал жена си, че вместо това е следвал течението, поддал се е на общото мнение, че трябва да се ожени. Haлагаше се - след като тя бе разкрила последиците от онова, което бяха направили. Жениш се, раждат ти се деца и остаряваш. Жена ти става кисела заради липсата на внимание; ти се превръщаш в огорчен и затворен в себе си човек, оплакващ загубените си мечти; децата порастват и се изнасят от дома, като си обещават, че няма да повторят същите грешки. Няма място за мечти и алтернативи. Просто продължаваш напред. Може би, мислеше си той в най - мрачните си мигове, му беше трудно да признае, че войната го е освободила от всичко това.
- Знаеш ли, Ник, огнярите подхвърлиха, че ще правят парти тази вечер. След като нещата улегнаха малко. - Потупа стената до себе си. - Трябва да се отбележи, че изглежда жалко, толкова много жени да пропуснат удоволствието от доброто старо флотско гостоприемство. Мислех да се отбия по-късно.
Никол се пресегна за ботуша си и се зае да го лъска.
- Ти си прасе - отбеляза той.
Джоунс Уелсеца изгрухтя доволно.
- И какво лошо? - каза той. - Онези, които не искат да опитат от уелските прелести, явно са наистина влюбени в мъжете си. Прекрасно. Онези, които сметнат, че морският въздух... - Тук той вдигна вежди. - ...им е отворил апетита, вероятно и бездруго е нямало да се сдържат дълго.
- Не бива да го правиш, Джоунс. Всички са омъжени, за бога.
- И съм почти сигурен, че някои вече са доста по-малко омъжени, отколкото при отплаването. Чу за случката на Б палуба, нали? А пък аз бях на пост пред 6Е снощи. Онова момиче с русата коса е истинска напаст. Направо не ме остави на мира. Все излизаше и влизаше... „Ооо, само ще ида до банята“, а нощницата й - разтворена. Убеден съм, че ние, мъжете, сме истинските жертви в тези ситуации. - Той потрепна с мигли.
Никол отново се зае с ботушите си.
- Стига, Никол. Не се прави на много женен и високоморален пред нас. Само защото ти си доволен да живееш по правилата, не значи, че останалите не можем да се позабавляваме малко.
- Мисля, че трябва да ги оставите на мира - заяви той и се престори, че не чува груповото освиркване, което последва думите му. Имаше все по-голяма липса на уважение към жените, дори и сред мъжете, които бе смятал за почтени, което го притесняваше.
- Аз пък мисля, че трябва да се стегнеш малко. Лидърс ще дойде, нали, момко? И Брент и Фартинг, също. Ела с нас - така можеш да си сигурен, че ще се държим прилично.
- Дежурен съм.
- Разбира се. Притиснат до стената на онова спално помещение, заслушан как момичетата вътре пъшкат страстно. - Той се засмя и скочи обратно в хамака си. - О, хайде стига, Никол. И на пехотинците им е позволено да се веселят понякога. Виж... мисли за това, което правим, като за вид услуга. Забавляваме съпругите на империята, благото на нацията.
Джоунс отдаде преувеличено чест и се облегна назад. Докато Никол измисли подходящ остроумен отговор, той в бе заспал, стиснал едва-едва запалена цигара в ръката си.
Мъжете се боксираха на самолетната палуба. Някои оградил ринг на мястото, където бяха стояли „корсарите" и сега Денис Тимс методично пребиваше с юмруци един от моряците. Голият му торс бе като стегнат блок от жилави мускули и той се движеше без никаква грация или ритъм в ринга. Беше като автомат, машина за унищожение, юмруците му удряха безмилостно, докато залитащият препъващ се млад моряк накрая падне и бива изтеглен в безсъзнание през въжетата. След четири рунда победите му изглеждаха толкова неизбежни, че събраните наоколо мъже и жени трудно намираха ентусиазъм да му ръкопляскат.