Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
За нейно облекчение, когато влязоха вътре, не видя проснат на пода труп.
Гвардейците се изпънаха и козируваха. Пурпурния отвърна на поздрава им.
— Нещо ново?
— Само това, сър. — Един от офицерите му подаде малка пластмасова капсула. — Открихме я от вътрешната страна на вентилационната тръба.
— Какво има вътре? — Амбър разглеждаше капсулата, притисната между пръстите на Пурпурния. Газ. Доста мощен, ако се съдеше по размера на капсулата.
— Доколкото можахме да определим, не е токсичен. Вероятно служи само да отнема съзнанието. Но лабораторните анализи ще ни кажат повече.
Тя плъзна поглед из стаята. Нямаше никакви признаци от борба. Костюмът висеше в гардероба, сияейки с отразена светлина. Реши да почака, докато стаята се изпразни, и после да провери какво е състоянието на фантома. Обикновено идваше в съзнание само когато Джек обличаше костюма… но тя бе готова да опита всичко, за да преодолее типичната за него враждебност.
— Обадиха ли се за откуп?
— Не, сър. Още не.
Пурпурния сведе поглед към Амбър.
— Засега предполагаме, че са го пленили и е жив. Продължаваме да го търсим.
— И това ли е всичко, което ще направите?
— Ще прегледаме, разбира се, и записите от охранителните камери. Може да открием нещо.
— Вече го направихме, сър — намеси се офицерът от Планетната полиция. — Няма никакви следи от нахлуване с взлом. Освен това на записите не се вижда никой друг, освен капитана.
Амбър изпъшка. Огледа се. Бе почти сигурна, че някой е променил записите или се е постарал да не попада в обсега на камерите. Всъщност всеки аматьор би могъл да го направи.
Пурпурния освободи офицерите и се отправи към вратата.
— Не можеш да останеш тук. Това е зона с повишена сигурност.
— Искаш да кажеш, че е била такава — поправи го тя невъзмутимо. — Но вече не е. Познавам го по-добре от всеки друг. Тук може да има нещо, което полицаите са пропуснали. Може би газовата капсула не му е подействала. Може да е тръгнал да преследва някого.
Среброкосият мъж я погледна. Нямаше и следа от веселото пламъче в очите му, с каквото го помнеше от първата им среща. Изглеждаше уморен и разтревожен.
— Добре. Давам ти един час, може и два, но след това се обади да ти подсигуря охрана до дома. Съгласна?
Амбър кимна.
— Съгласна.
Вратата се затвори и тя се надигна. Първото, което направи, бе да потърси фантома.
Ръцете му горяха, левият му крак бе почти парализиран от болка. Джек се гърчеше в мрака.
— Внимателно. Този човек и преди е имал рани от изгаряне… вижте белезите от ампутации. Два пръста на краката и кутрето.
— Хибернация?
— Съмнявам се. Малцина се събуждат от толкова ниски температури.
Джек продължаваше да се съпротивлява. Усещаше как по тялото му се плъзгат ръце. Той заплува през мрака и задържа дъх, очаквайки да излезе на повърхността.
— Дишането е на пресекулки.
— Важното е, че излиза, докторе. Това е синдромът на удавения.
Гласовете продължаваха да се надвикват около него.
— Добре, щом е така. Но го наблюдавайте. И следете непрестанно монитора. Все още не е изключено да се получат усложнения. Не ми харесва как реагира.
— Да, сър.
Джек продължи да се извива, но постепенно се умири, когато го завиха с топло покривало. Започна да трепери неудържимо, изгубил контрол над тялото си, зъбите му затракаха шумно. Все още не можеше да отвори очи, но стискаше здраво челюсти.
— Успокой се — прошепна му нисък женски глас. Почувства, че го завиват с още едно термоизолиращо одеяло.
— Ти… ли ме откри?
— Да съм те открила? Не, ти си беше тук, настанен в една от каютите. Лежи неподвижно и скоро ще се стоплиш. Доста трудно излезе.
Джек усети, че го увиват в одеялото.
— Изгубихме се — промърмори. — Ние се изгубихме. — Клепачите му трепнаха. Той беше изгубеният, в продължение на цели седемнайсет години, и сега отново го бяха намерили. Но треперенето наистина взе да намалява. Най-сетне го бяха открили. Сигурно сега щяха да го пратят рейнджър на Кларон. Присъни му се огнената буря. После спокойният живот сред природата. Всичко ще бъде наред. Този път няма да позволи на нещата да се объркат.