Дъщеря на съдбата [bg]

В деня, когато капитан Джон Съмърс се завърна във Валпараисо с натоварения с лед „Фортуна“, сестра му и брат му го чакаха както винаги на кея, но още щом видя лицата им, той разбра, че се е случило нещо извънредно. Роуз бе посърнала и когато го прегърна, избухна в необуздан плач.

— Елайза изчезна — съобщи му Джереми с такава ярост, че едва учленяваше думите.

Когато останаха насаме, Роуз разказа на Джон какво бе научила от майката на Хоакин Андиета. След безкрайните дни, докато очакваше завръщането на любимия си брат и се губеше в какви ли не догадки, бе стигнала до заключението, че момичето е последвало своя любим в Калифорния, защото и тя самата сигурно би сторила същото. На следващата сутрин Джон Съмърс тръгна да разпитва из пристанището и узна, че Елайза не е купувала билет и не е в списъка на пътниците на нито един от корабите, от друга страна, властите бяха отбелязали, че през декември е отплавало лице на име Хоакин Андиета. Капитанът предположи, че девойката по всяка вероятност е сменила името си, за да прикрие следите си, и повтори обиколката с точното й описание, ала никой не я беше виждал. Увериха го, че млада дама, почти дете, тръгнала да пътува сама или придружавана единствено от някаква индианка, веднага би привлякла вниманието, освен това било необичайно жена да се качва на някой от платноходите за Сан Франсиско и в подобни случаи ставало дума предимно за уличници или, твърде рядко, за съпругите на капитани и търговци.

— Не е възможно да отплава, без да остави следа, Роуз — заключи капитанът, след като предаде на сестра си в подробности наученото.

— А Андиета?

— Майка му не те е излъгала. Видях името му в списъка.

— Бил откраднал стоки от Британската компания. Убедена съм, че го е сторил, защото не е имало друг начин да заплати билета си. Джереми не подозира, че възлюбеният на Елайза е крадецът, когото той търси, и се надявам никога да не научи.