Дъщеря на съдбата [bg]

Тук се срещаха представители на всички народности: белокожи с бархетни ризи и затъкнати в ботушите панталони, с револвери на кръста; китайци с плътни елеци и широки панталони; индианци с окъсани военни куртки и гол задник, мексиканци с бели памучни дрехи и огромни сомбрера; южноамериканци с късо пончо и широк кожен колан, където пазеха камата, тютюна, барута и парите си; босоноги пришелци от Сандвичевите острови с лъскави копринени пояси — всички накуп, на едно и също място, пъстра палитра от багри, култури, религии и езици, обсебени от всеобща мечта. Елайза не спираше да разпитва за Хоакин Андиета и молеше всекиго да препредава слуха, че брат му Елиас го търси. С навлизането си в непознатите земи тя все по-ясно разбираше колко необятни са те и колко трудно ще й бъде да открие любимия сред петдесетте хиляди чуждоземци, които пъплеха от едно находище до друго.

Групата от изтощени чилийци най-сетне реши да се установи. Бяха се добрали до долината на Американската река в адска жега само с две мулета и с коня на Елайза — останалите добичета бяха издъхнали по пътя. Пръстта беше спечена и напукана, наоколо растеше само бор и дъб, а реката — бистра и пенлива — се спускаше стремително от планината и прорязваше падината като с нож. По протежение на двата бряга безконечни върволици златотърсачи копаеха и пълнеха ведра с ронлива пръст, а после я пресяваха с нещо подобно на бебешка люлка. Работеха гологлави под слънцето, с крака в ледената вода и с мокри дрехи, спяха на голата земя, с оръжие в ръка, хранеха се с корав хляб и осолено месо, пиеха вода, замърсена от стотиците изкопи по-нагоре по реката, и долнокачествен алкохол, който съсипваше черния им дроб или ги водеше към умопомрачение. Двама мъже умряха пред очите на Елайза за броени дни, сгърчени от болка и облени от пенливата пот на холерата, и тя беше безкрайно благодарна на мъдрия Дао Циен, задето не й позволяваше да пие непреварена вода. Дори да умираше от жажда, Елайза изчакваше да спрат някъде да пренощуват и си кипваше вода за чай или за мате. От време на време проехтяваха възторжени възгласи — някой бе попаднал на късче злато, мнозинството обаче се задоволяваше с едно-две безценни грамчета, отделени от тонове безполезна пръст. И ако допреди няколко месеца лъскавите люспи все още проблясвали тук-там под кристалната вода, сега природата бе вече напълно поразена от човешката ненаситност и гледката наоколо бе обезобразена от купчините пръст, камънаците и зейналите ями, от отклонените в безброй кладенчета реки и поточета, от хилядите пънове на мястото на изсечените вековни гори. Достигането до рудата изискваше титанични усилия.