На крачка от гроба [bg]

Усмихнах му се сияеща.

— Гений — повторих, докато набирах номера на Боунс.

Той вдигна при първото позвъняване.

— Франческа?

Застинах, внезапно останала без думи. Добре де, не това бях очаквала! Секунда по-късно той отново заговори:

— Котенце, това си ти. Вече пътувам към теб. Нещо не е наред.

— Какво? — попитах, забравила притеснението си от начина, по който бе вдигнал телефона.

— Облечи се, ако още не си. Сега затварям. Трябва да държа линията свободна. Ще бъда при теб до пет минути.

Той затвори, преди да успея да го попитам каквото и да било друго. Тими ме наблюдаваше очаквателно.

— Е?

Започнах да навличам пуловер над тениската си. Навън беше студено. Анцугът щеше да свърши работа, но Тими трябваше да си върви, за да си взема ножовете.

— Той идва, но трябва да заминем веднага. Нещо… нещо се е случило.

Тими се изправи, пристъпи от крак на крак и след това изрече на един дъх:

— Ако с него не се получи, ще помислиш ли дали не искаш да излезеш с мен?

Замръзнах по средата на обуването. Леле! Ето това не го бях очаквала.

— Знам, че не съм чаровен и ми липсва излъчването на лошото момче като него, но ние с теб наистина се разбираме много добре, а и майка ти вече и без това си мисли, че съм ти гадже, така че… Така да се каже, съм предварително одобрен — дръзко завърши той. — Какво ще кажеш?

Че ако Боунс можеше да те чуе, това щяха да бъдат последните ти думи.

— Тими, всяко момиче ще бъде истински щастливо да излиза с теб. Всяко момиче, включително и аз, но се надявам нещата с моя приятел да се оправят, затова нали разбираш, че в момента не мога да отговоря на подобен хипотетичен въпрос.

Не исках да го наранявам, а и честно казано, не ги умеех тези неща. Да отказвам любезно на някого, не бе от силните ми страни. Обикновено, когато отхвърлях някого, аз забивах кол в сърцето му с ехидна усмивка и казвах: „Гепих те!“

Слава Богу, шумът от свирещи гуми на мотор прекъсна по-нататъшни разговори. Очите на Тими се ококориха от страх. Избяга от апартамента ми с едно бързо: „Лека нощ!“, а аз отидох в спалнята и извадих оръжията си, прибрани в кутия под леглото. Само това действие показа, че с Тими никога не бихме могли да бъдем двойка. Не заради липсата му на чар или заради факта че исках да бъда единствено с мъжа, който в момента изкачваше стъпалата към апартамента ми. Просто има неща, които не могат да бъдат обяснени. И предварителното одобрение на майка ми не можеше да промени това.

Нямах възможност да споделя с Боунс за полученото просветление. Когато влезе в жилището, той ме изпревари, изричайки:

— Мисля, че са спипали Франческа.

Ох, мамка му. Моментално се разкаях за всяка зла мисъл по неин адрес.

— Какво се е случило?

Той закрачи напред-назад раздразнено.