Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Бързо извади чаршафите и започна да ги разкъсва на ленти. Когато приключи, отиде в кухнята при Куки. Беше стоплил вода в една тенджера, а в друга приготвяше яхния. Освен това беше сложил да се вари кафе и беше извадил бутилка текила.
— Изглеждате малко по-добре, мис Александра — усмихна й се той. — Каубоите сигурно ще пристигнат всеки момент. Извинявайте, че не мога да ви помогна.
Александра го потупа по ръката.
— Някой не би могъл да направи повече, Куки. Всичко завърши добре. Остава само да се погрижим за каубоите, за да могат да тръгнат със стадото.
Пристигна първата смяна каубои. Отначало показваха раните си с неохота, но след това проявиха по-голямо желание, щом видяха вниманието, което обръщаше мис Александра на всяка драскотина. Според тях никога не се бяха сражавали толкова добре, или толкова тежко и никога не бяха получавали такива лоши рани. Засипаха я с истории за тяхната смелост. Никога не бяха се радвали толкова много на резултатите от някоя битка. Скоро бяха превързани, нахранени и напоени с кафе и текила. Бяха готови за нови битки.
Призори Александра и Куки седнаха да починат и да хапнат. Умората от изминала нощ им личеше, но и двамата бяха щастливи, тъй като бяха помогнали да се спаси „Бар Джей“. Чуха тропот на копита и след миг влязоха Джейк и Ламар. Изглеждаха изтощени.
Джейк влезе с шапка в ръка и се усмихна колебливо на Александра. Мислено се изруга, че се държи като ученик на първа среща. Имаше нещо нередно с Александра, но не можеше да разбере какво. Искаше му се да се разделят като приятели. Допадна му куража й. Беше помогнала да спасят ранчото през нощта, рискувайки дори живота си. Разбира се, донякъде самата тя беше причина за нападението. Знаеше, че ще се почувства по-добре, щом Александра напусне живота му. Би трябвало да очаква с удоволствие раздялата им в Сан Антонио. Но не се радваше. Не искаше да се разделя с нея.
Премести поглед от Александра към Куки.
— Стадото е окей — заяви той. — Утре, щом се зазори, тръгваме към Сан Антонио.
— Много добре — усмихна се Куки. — Ще се приготвя. След като се нахраните се връщам в лагера. Момчетата скоро ще огладнеят отново.
— Дай да те превържа, Джейк — изправи се Александра.
Започна от лицето му. Опита се да не обръща внимание нито на суровите му черти, които й бяха станали толкова познати, нито на поникналата му руса брада. За щастие порязването не беше дълбоко и нямаше да остане белег, каза си тя, след което насочи мислите си към бъдещето. Никога нямаше да го види оздравял.
— Свали си ризата — меко каза тя, като се опитваше да успокои сърцето си, което изведнъж затупка по-бързо. Докосна загорялата му от слънцето кожа, опитвайки се почисти засъхналата кръв от раните. Дъхът на Джейк секна, мускулите му се стегнаха. Александра почувства, че го боли. Превърза раните с парче бял плат, за да ги предпази от замърсяване.
— Това е най-доброто, което мога да направя за теб. Ще се оправиш.
Преди да успее да се отдръпне, Джейк сложи голямата си, силна ръка на рамото й.
— Благодаря ти, Алекс. Снощи доказа, че си истинска тексаска.
Александра се измъкна от ръката му и се изправи.
— Аз съм от Ню Йорк и бих направила същото за всеки, който се нуждае от помощ — рязко каза тя, обърна се и излезе от стаята, за да не му позволи да види сълзите, които се бяха събрали в очите й.
Без значение какво щеше да й струва, никога нямаше да му позволи да види каква силна болка й причиняваше. Но гордостта беше студено и самотно чувство, за разлика от страстта. И любовта.
Двадесет и трета глава
По-късно сутринта отвън се чу конски тропот. Ездачът рязко спря пред хасиендата.
Александра незабавно застана нащрек. Не можеше да бъде никой от „Бар Джей“. Всички бяха отишли при стадото.
Грабна пушката, провери дали е заредена и спокойно излезе навън. Ездачът все още седеше на коня си. Видът й очевидно не го предразполагаше да слезе на земята. Едва успя да разпознае Александра в жената, която се приближава към него с насочена пушка. Лицето й беше почерняло от слънцето, а зелените й очи изглеждаха сурови на светлината на утринното слънце.
Погледите им се срещнаха над дулото на оръжието. Ездачът се усмихна.
— Предполагам, че не възнамерявате да ме застреляте, мис Александра, тъй като съм дошъл, за да ви спася.
— Лейтенант Блейк! — възкликна Александра. — Как ви хрумна, че трябва да ме спасявате.
Свали пушката надолу. Лейтенантът скочи от коня и се приближи до нея.
— Мис Александра, не вярвам да мислите, че мога да забравя вас или бедата, в която сте изпаднали. Върнах се веднага, щом успях да обясня възникналия проблем на майора.