Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Водачът на бандитите се качи на масата, подканян от приятелите си. Измъкна големия си нож и разряза блузата й. Белите й гърди изскочиха, а лампата примамливо освети розовите им зърна. Бандитът сграбчи гърдите й с мръсните си ръце и силно ги стисна. Александра се замята от болка и отвращение. Мъжът се разсмя жестоко и се намести между разтворените й крака. Отново замахна с ножа и разряза полата й от подгъва до кръста. Разкъса плата и коленичи между бедрата й. Двамата бандитите я притискаха към масата, за да не може да избяга.
Изведнъж се чу студения, смъртоносен глас на Джейк.
— Вече си мъртъв, hombre!
Всичко стана много бързо. Главатарят скочи от Александра и посегна за пистолета си, докато другите двама бандити я пуснаха и хукнаха към кухнята. Последва изстрел от пушка и главатарят се строполи върху Александра. Топлата му кръв потече по разголеното й тяло. Александра го погледна ужасено. Джейк и Ламар се втурнаха след другите двама. Отвън се чуваше силен шум — изстрели, цвилене на коне, последвани от тропота на бързо отдалечаващи се копита.
Александра бутна мъртвия бандит на пода, седна и придърпа, доколкото можеше дрехите върху себе си.
Джейк и Ламар побързаха да се върнат при нея. Ламар извлече мъртвия бандит навън. Джейк остана при Александра. Притисна я към себе си, след което последва Ламар, за да довършат започнатото.
Когато се върнаха, Александра се беше увила с едно индианско одеяло и се опитваше да развърже усмихващия се Куки. Цялата беше в кръв, нарязана, издрана, а косата й беше сплъстена, но не обръщаше никакво внимание на раните си, а продължаваше да се бори с възлите.
Джейк се приближи към нея. Лицето му беше сурово, безмилостно. Той също беше мръсен и с изпокъсани дрехи, а от една рана на лицето му течеше кръв. Застана до Александра. Искаше да я утеши по някакъв начин, но не знаеше как.
Ламар се приближи бързо, избута Александра настрана и започна да развързва Куки. Джейк докосна ръката й, хвана я и я притегли към себе си. Очите му я гледаха с мек, загрижен поглед.
Александра вдигна глава към него и го отблъсна.
На лицето на изненадания Джейк се изписа въпросително изражение.
— Александра? Всичко свърши. Бандитите си отидоха.
— Радвам се — студено каза тя и се отдалечи от него.
Джейк остана неподвижен, с увиснали покрай тялото си ръце и недоумяващо и смутено лице.
— Остави избягалите на мира, Джейк. Те не ме нараниха.
— Не са, но…
— Дойде навреме.
— Страхувах се, че ще бъде твърде късно, Александра — каза Ламар с безпокойство в гласа.
— Сега всичко е наред. А стадото?
— Спряхме бандитите. Доста се приближиха, но убихме няколко и останалите побягнаха. След такъв пердах няма да се върнат скоро — сухо рече той.
— Добре — усмихна се тя на Ламар и Куки. — Сигурно има ранени каубои. Доведете ги тук, за да се погрижа за тях. Куки ще ми помогне.
— Можете да разчитате на мен, мис Александра. Облечете се, а аз ще започна работа в кухнята — каза той, стана и се отдалечи.
Александра се обърна към Джейк.
— Най-добре да започна с теб.
— Първо се погрижи за себе си, Алекс — Джейк я погледна загрижено. — И ти имаш нужда от помощ.
— Предполагам, че си прав — съгласи се неохотно тя. — Има ли нещо подходящо, което да използваме за бинтове.
— Чаршафите ще свършат работа — намеси се Ламар. — Аз ще се върна при момчетата и ще ги изпращам тук на смени.
Напрежението между Джейк и Александра беше очевидно и Ламар се зачуди какво ставаше. Очакваше да се хвърли в обятията на Джейк, след като я спаси. Вместо това тя изглеждаше необичайно сдържана.
— Идвам с теб — каза Джейк. — Ще ти помогна, докато останалите идват дотук.
Александра се обърна. Почувства как се напряга, сякаш тялото й беше стегнато на възли. Бързо отиде в тяхната спалня и почисти кръвта и мръсотията от тялото си. Порязванията и драскотините пареха, но не бяха дълбоки и щяха да заздравеят бързо. Облече костюма си за езда, доволна, че напълно прикрива раните й. След това обу ботушите си. Макар нощта да беше топла, усети, че я втриса. Чувстваше се удобно в плътните дрехи. Започна да разресва косата си, опитвайки се да разреши сплъстените кичури и да изчисти боклуците. Никаква надежда. Накрая я сплете и я преметна през рамото си. Нямаше време да се безпокои за косата си. Наплиска лицето си над легена с вода, но това не помогна много на подпухналите й устни. Хвърли един последен поглед в огледалото, въздъхна и побърза да излезе от стаята.