Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
— Значи са използвали същата система и тогава — казах аз.
— Точно така. След това опитах с 1986 и 1987. Нямах време да проверя всички вестници. Невероятно тежка работа е да прегледаш дори един микрофилм. Продължих само със „Сън таймс“. Намерих три обяви — две през 1986 и една през 1987. — Той ми ги подаде.
Загледах се в съобщенията за „Ханаан“. Те бяха доказателство, че някой е продължил лотарията или поне е заимствал начина за комуникация от „Ханаан“ след 1985, но преди да умре Маршал. Аз погледнах към Пол.
— Добра работа — му казах.
— Ако искаш, вярвай, но ето я и най-добрата част. — Той извади една сгъната, фотокопирана вестникарска страница от плика. — Опитах се да ти се обадя в неделя за това. Виж какво излезе в последния неделен „Трибюн“.
Беше същото съобщение за „Ханаан“, което Бени Голдберг ми беше показал в последната неделя. Съобщението, довело до откриването на схемата за изнудване. Но не то привлече вниманието ми. Беше на бюрото ми, точно там, където Пол трябваше да е поставил плика си, преди да вляза в апартамента. Последната нощ бях седнала тук и се опитвах да измисля място за предаване на фалшивата видеокасета с Измаел и Синди. Бях записвала върху жълтия си бележник. Когато Пол ми подаде страницата от неделния „Трибюн“, аз видях тези записки. Нямаше съмнение, че Пол също ги е видял, преди да се прибера вкъщи.
Отгоре на първата страница от бележника бях написала „Ханаан“. Под това думите: „Джо Оливър — как касетата с Измаел да стигне до изнудвача???“ Останалата част от страницата и следващите две съдържаха случайни бележки, стрелки, думи, подчертани, задраскани или оградени. Всеки умен човек щеше да го разбере.
Погледнах Пол, който се усмихваше гордо. Трябваше да е видял тези бележки.
— Това беше само преди няколко дни — каза той.
— Хм!
— Съобщението във вестника. По дяволите, аз почти се изкуших да отида до станцията на метрото „Гранд“, за да видя какво ще се случи. И сигурно щях, ако не ме притискаше крайният срок за това, което пишех.
Кимнах, чувствайки се като скована.
— Дааа… Чудя се какво ли е станало там долу.
— Как се справяш в края на твоето разследване?
— Фактически то вече свърши — казах аз. — Ковчегът се появи.
— Не се шегуваш, нали?
Свих рамене.
— Вътре имаше скелет. Който и да го е направил, вероятно е купил скелета и го е пъхнал вътре. В адвокатската кантора са удовлетворени. Те ще анулират фонда и ще прекратят разследването.
— Просто така? — попита Пол. — Не искат ли да открият какво става сега?
Поклатих глава.
— Предполагам, че не искат. Измаел Ричардсън реши, че на тях им стига.
— Боже, адвокатите са безнадеждни. Каква страхотна история, а всичко, което искат те, е да се занимават отново с делата си.
— Аз искам същото — му отвърнах. — И на мен ми писна.
— Добре, аз ще продължавам да се въртя наоколо. Може да те изненадам, Рейчъл.
Втренчих се в него.
— Няма да ти е за първи път — казах тихо.
Пол погледна часовника си.
— Слушай, трябва да бързам. Още едно събрание на факултета. Ще наваксваме за целия семестър.
Последвах го до външната врата.
— Така че ще се видим утре вечер — каза той. — Около пет.
— Утре вечер?
— В аквариума. Помниш ли?
— О… да. — Предишната седмица, когато Пол беше прекарал нощта в моя апартамент — или поне част от нея, — в изблик на благодарност за неговото присъствие аз го бях помолила да дойде с мен на един коктейл във вторник в аквариума „Шед“.
— Пази се, Рейчъл.
— Довиждане, Пол.
Направих си салата, разходих Ози, изкъпах се във вана с много пяна и си легнах рано. Но преди да заспя, мина много време.
Във вторник обядвах заедно със Синди в хотелската й стая, когато Кевин се обади от летището.
— Той взе видеокасетата — каза Кевин.
— Кога? — попитах аз, като погледнах часовника на нощното шкафче. Часът беше 12,45.
— Не знам със сигурност — отговори Кевин. — Изпратих една полицайка да провери кошчето в №3 преди десет минути. Касетата я нямаше.
— Няма други заподозрени, предполагам.
Кевин се засмя.
— Имаме доста заподозрени. Трябва да са влезли и излез ли около петстотин момичета там от обяд досега. И всички имаха чанти.
— А сега какво? — попитах аз.
— Чакаме той да направи ход. Ще видим дали наистина се е хванал на въдицата. Джо Оливър трябва да ми се обади веднага щом мистериозният мъж се свърже с него. Оттам нататък поемаме ние. — Кевин се закиска. — Измаел трябва да има много влиятелни приятели. Бих искал да знам кои са.
— Защо?
— Току-що ми предоставиха тежка кола за тази операция.