Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
— Самотно кътче на обществено място — каза Синди. — Някъде, където има много движение, но можеш да си насаме.
— Може би в кино, а? — попита Кевин. — Не — отговори сам на себе си. — Някой може да го наблюдава в тъмното.
— Какво ще кажете за тоалетна? — попита Синди. — Обществена тоалетна, като тези при „О’Хеър“.
— Къде би сложила видеокасетата? — попитах аз.
Синди отговори:
— Ще я залепим на гърба на тоалетната чиния и ще кажем на мъжа в коя кабина да търси. Точно като онази сцена в „Кръстника“.
Аз помислих над това.
— Не е лошо — отвърнах. — Но не е безопасно. Ами ако друг намери касетата преди нашия човек? Влиза в тоалетната кабина, случайно я вижда и я взима, защото е любопитен. Докато нашият човек се добере до мястото, касетата вече я няма.
Размишлявахме безрезултатно за това, когато около единадесет часа се обади Измаел.
— Прекарах един час с Джо Оливър — ми каза той по телефона. — Доста е разстроен от цялата ситуация. Накарах го да разбере, че интересите ни съвпадат, и той се съгласи да ни сътрудничи.
Казах на Измаел, че все още не сме решили проблема с мястото на предаване.
— Идеята с тоалетната има няколко възможности — от върна той. — Ще помисля върху нея тази вечер. Трябва да се срещнем в стаята на мис Рейнолдс утре сутринта в осем и половина. Времето е най-важно сега.
Кевин предложи да ме закара вкъщи. Той отиде в хола да разговаря с цивилния полицай, който пое нощната смяна.
— Добре ли си? — попитах Синди.
— Да. Стана ми много неприятно, докато правихме филма, но ще ми мине, Рейчъл. Нека се надяваме, че ченгетата ще хванат онова копеле, и тогава ще подредя живота си като преди.
Аз я прегърнах.
— Ще успеем, Синди.
Кевин ме откара вкъщи със своята необозначена кола. Той се качи в апартамента ми и претърси всяка стая, а аз и Ози го следвахме. Двамата с кучето слязохме обратно до колата с Кевин.
— Ще се видим утре сутринта, Рейчъл — каза той.
— Благодаря ти, Кевин. — Целунах го по бузата.
Разходих Ози до края на блока и обратно, докато Кевин ни наблюдаваше от своята кола, спряна пред апартамента ми.
— Ще изчакам, докато се прибереш — каза той. — Светни и изгаси два пъти светлините, когато се качиш горе.
Когато го направих, чух колата на Кевин да тръгва и да се отдалечава.
Имаше още едно съобщение от Пол на телефонния секретар. Набрах номера му, оставих телефона да позвъни десет пъти и затворих.
Преди да оставя Синди в хотела, я бях попитала за Пол Мейсън.
— Не — беше ми отвърнала тя. — Никога не съм имала клиент, който да отговаря на това описание. И със сигурност никога не е идвал професор по английска литература от Северозападния университет.
Беше девет без петнайсет, сряда сутринта. Кевин, Измаел, Синди и аз се събрахме в хотелската стая на Синди. Току-що им бях казала своята идея.
— В кошче за дамски превръзки? — попита Кевин.
— Има по едно във всяка кабинка на дамските тоалетни — обясних аз отново. — Достатъчно е голямо да побере видео касета. Никой никога не гледа вътре, така че почти няма риск друг да я намери. Това е идеалното място за скривалище. Затворено кошче в единична кабина на оживена обществена тоалетна.
— Но той как ще се добере до нея? — попита Кевин. — Очаквате ли от него да влезе просто така, безпроблемно, в дамска тоалетна на летище „О’Хеър“?
— Не — отвърнах аз. — Той би могъл да изпрати приятелка. Или просто да намери някоя жена на летището и да я помоли за услуга. Или може би ще й плати да влезе и да вземе касетата вместо него. Това е идеално. Тя влиза в единична кабина в претъпкана тоалетна, изважда видеокасетата от кошчето… което ми напомня. — Обърнах се към Кевин: — Ще трябва да я сложиш в найлоново пликче… за да бъде предпазена — аз се изчервих — от останалите не ща там. Така или иначе тя взима видеокасетата, слага я в чантата си, излиза и се среща с нашия човек в самотно кътче на летището, където му я предава. Трябва да има дузини жени, използващи тоалетните там по всяко време. В пиковите часове обикновено има опашка. Тя просто ще влезе и ще излезе както всеки друг. Никой няма да знае, че е взела касетата. Никой няма да види мъжа и неговата помощничка ще е напълно извън подозрение.
— Това е страхотна идея — каза Синди.
Аз продължих:
— Просто трябва да сме сигурни, че чистачите няма да изпразнят кошчето, преди жената да вземе касетата.