Гордостта на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гордостта на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Просто седи и се радвай на пътуването — отговори Куин. Гласът му неочаквано прозвуча неясен и далечен. На пулта пред Арик светна малка зелена лампа. Куин беше включил майндлинк. Сега той и изтребителят бяха едно цяло.
А Арик беше излишен багаж. Той се намръщи, размърда рамене под пилотския гащеризон и се приготви да чака.
Минутите се точеха болезнено бавно. Петте кораба стигнаха атмосферния слой, без да провокират никаква реакция, и започнаха да се спускат. С навлизането в по-плътен въздух конфигурацията на ескадрилата непрекъснато се променяше.
— Вижда се с невъоръжено око — чу се гласът на Паладин. — Наистина прилича на град. Или по-точно на останки от град.
— Разрушен от война? — попита Арлекин.
— Или от природни сили — обади се Дазлер, съекипникът на Паладин. — Оттук не мога точно да преценя. Но определено са повече руини, отколкото град.
— Да го разгледаме отблизо — предложи Куин. — Поддържайте формацията маневрена.
Минаха още няколко минути. „Каунтърпънч“ прекоси слой кълбести облаци и се насочи към вълнообразните, покрити с гори хълмове. В далечината вляво Арик видя отражения на слънчева светлина от вода… река или езеро, не можеше да каже кое от двете… и очертания на по-високи хълмове в другата посока. Хълмовете, над които летяха, преминаха в по-равен терен, нещо като поле или широко пасище. Далеч пред самолета видя друг водоем.
— Маестро, намираме се над град — докладва Дазлер. — Има много натрошен камък и метал, но е разпръснат сред големи площи с растителност. Изглежда много стар.
— Каква е почвата? — попита Куин.
— Никакви следи от кратери или пожари — каза Дазлер. — Ако е имало сражения, трябва да са били много отдавна. Една минутка…
За момент настъпи тишина.
— Интересно — каза най-после Дазлер. — Какво ще кажеш, Маестро?
— Наистина интересно — призна Куин. — Заслужава да го разгледаме още по-отблизо. Букмейкър, как е хоризонтът?
— Чист — отговори Букмейкър. — И да има някой, изглежда, още не ни е забелязал.
— Макс?
— Съгласен съм, командире — отговори компютърът. — Продължавам сканирането. Засега не откривам нищо освен град.
— Трябва да е имало война — промърмори разтревожен Арик.
— Не е задължително — възрази Куин. — Може да е било база. Някой е започнал опит за колонизиране, а после се е отказал. Клипър, осигури прикритие. Елдорадо и аз слизаме.
— Какво ще разглеждаме? — попита Арик, когато „Каунтърпънч“ се отклони и се устреми към земята.
— Има някаква странна пирамида — отговори Куин. — Висока около три метра, с много черни петна по повърхността. — Той кимна и шлемът му се разклати. — Ще се появи отляво. Хвърли й едно око.
„Каунтърпънч“ се наклони и Арик погледна. И я видя. Триъгълна, бяла, блестяща, съвсем не на място между тъмния окислен метал, порутената зидария и бледозелената растителност. Петната, за които бе споменал Куин, бяха неправилно разположени и започваха на една трета от височината на пирамидата отдолу. Арик я огледа, после премести погледа си зад нея…
— Онова там ограда ли е? — попита той.
— Къде?
— Ей там… онази широка тъмна линия на двеста метра от пирамидата. — Той се взря над шлема на Куин — Там… сега е право пред нас… вижда се част от нея.
— Наистина е ограда — заключи Куин, изви остро и едва не залепи стомаха на Арик за гърба му. — Плътна мрежа, но не е метална. От това разстояние не мога да определя точно какво е.
— Във всеки случай мястото определено не изглежда открито за широката публика — каза Арик. Гадеше му се и то не само от направения от Куин остър завой. — Мислиш ли, че може да има и други защити?
— Напълно е възможно — съгласи се Куин. — Сенсорите не показват нищо, но те не са чувствителни към такива неща. Ти решаваш. Да се махаме ли?
Арик се намръщи и каза:
— Не. — Това е първата следа, на която попадаме. Не можем да си позволим да я подминем. Хайде да слезем.
— Готово — съгласи се Куин. — Клипър, слизаме. Следете внимателно!
Изтребителят се насочи назад към пирамидата, носът му се повдигна нагоре и после се спусна надолу — Куин премина към вертикално кацане.
— Няма да се бавя — каза Куин и отвори капака.
— Не — отвърна Арик и разкопча коланите. — Ти ще останеш тук. Аз ще сляза.
Куин се обърна и го погледна.
— Сър…
— Елдорадо — поправи го твърдо Арик и се измъкна от седалката. — И обърни внимание, че няма място за спор.
— Може да е опасно…
— Сигурно е опасно — изсумтя Арик. — И ако възникне проблем, трябва да има подкрепление. Ти можеш да управляваш тази машина. Аз не мога. Значи аз трябва да изляза.